вя̀рващ - единствено число, мъжки род, нечленувано вя̀рващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член вя̀рващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член вя̀рваща - единствено число, женски род, нечленувано вя̀рващата - единствено число, женски род, членувано вя̀рващо - единствено число, среден род, нечленувано вя̀рващото - единствено число, среден род, членувано вя̀рващи - множествено число, нечленувано вя̀рващите - множествено число, членувано
- 1. вярващ
- - Блажени вярващите
ВЯ̀РВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от вярвам като прил. 1. Който е убеден, вярва в реалното съществуване на представи, създадени от религията. — Аз и сега понякога съжалявам, че не съм вярваща — заблудата на християните им спестява много страдания! А. Наковски, МПП, 89.
2. Който изразява вяра, убеденост в някого или в нещо. Хората се дръпнаха назад, сякаш се бяха уплашили да ги не ударят думите ѝ. Само бай Нончо я гледаше възторжено усмихнат, с вярващи и ласкави очи. А. Гуляшки, СВ, 314. Усмихни се с вярваща усмивка, / присегни със даваща ръка — / ще намериш може би така / дирената радост и почивка. Е. Багряна, ЗМ, 44.
3. Като същ. вярващ м., вярващи мн. Вярващ човек. Беше убеден, че рано или късно народът ще се вдигне и ще отхвърли всяка власт. Кога щеше да стане това, не се знаеше, но Анастаси не се съмняваше ни най-малко, че то ще дойде и се готвеше за великото събитие, както вярващият се готви за някакво чудо. Ем. Станев, ИК I и II, 135. За мене вече е съвсем ясно — душата на Маргаритка никога няма да вкуси от обещаното на вярващите райско блаженство. П. Незнакомов, МА, 31. Наименованието на Мохамедовото учение показва, че покорността е главното задължение на вярващите. Арабската дума „ислям“ значи покорност. Ист. VI, 52.
◊ Вярващи богомили. Истор. Богомили от средната категория, които са посветени в богомилското учение и членуват в богомилските общини.