вя̀търничав - единствено число, мъжки род, нечленувано * вя̀търничавия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член вя̀търничавият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член вя̀търничава - единствено число, женски род, нечленувано вя̀търничавата - единствено число, женски род, членувано вя̀търничаво - единствено число, среден род, нечленувано вя̀търничавото - единствено число, среден род, членувано вя̀търничави - множествено число, нечленувано вя̀търничавите - множествено число, членувано
1 повърхностен - лекомислен - несериозен - празен - формален (книж.) - вятърничав - празноглав (разг.) - афиф (разг.)
ВЯ̀ТЪРНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е лекомислен, непостоянен, несериозен в думи и дела.
Кметът беше новак в село: млад, вятърничав мъж, дошъл откъм долината на Марица да управлява ягодовчани. Ив. Хаджимарчев, ОК, 203. От време на време се събирахме у Сотиров. Аз, зетят на Стефан,.., Сандев с любовницата си, една вятърничава мома .. и други млади хора. Ем. Станев, ИК I и II, 349. С лелина си Величка не се погаждаше: тя беше вятърничаво момиче; облече се по градски, острига косите си. Г. Райчев, ЗК, 148. Дядо Либен по своята природа бил човек вятърничав. Л. Каравелов, Съч. II, 113.See more2. За думи, изрази, действия и под. — който по своята същност, по своето съдържание е несериозен, лекомислен. Искаше му се да изкрещи, за да му олекне и покаже на Драгул, че това не е негова работа, но син му беше още гост. И се задоволи само да изръмжи: — Приказваш вятърничави приказки! П. Стъпов, ЖСН, 129. — И винцето си го бива! Пуща искри като Невенкините очи! — Аа!.. Вятърничави думи не ни се слушат! — обади се сестрата на дядо Митора. К. Петканов, ОБ, 139. — Я да чуем какво ще ни прочете Захарчо, пък играта е вятърничава работа. Ст. Марков, ДБ, 19.
◊ Вятърничава трева. Диал. Тревисто растение от семейство лютикови; съсънка.