глъ̀чка - единствено число, нечленувано глъ̀чката - единствено число, членувано глъ̀чки - множествено число, нечленувано глъ̀чките - множествено число, членувано
ГЛЪ̀ЧКА ж. 1. Само ед. Шум от едновременно високо говорене, викове и под. на много хора, събрани на едно място; врява, виканица, глъч, гълчава. Не мина и половин час и кръчмата се изпълни със страшна глъчка. Приказваха всички, на едно място се караха, на друго — пееха. Й. Йовков, ВАХ, 82. Глъчката тука беше тъй голяма, че никой с никого не можеше да се чуе. Ст. Загорчинов, ДП, 111. Ваканцията бе свършила, бялата училищна сграда се бе изпълнила сякаш до самия покрив с радостната и развълнувана глъчка на учениците. П. Вежинов, СО, 195. От селището долиташе сподавена глъчка от човешки гласове, скърцане на коли. Д. Димов, Т, 693.
2. Сърдито, високо говорене, обикн. с каране, навикване на някого; глъч.