госпо̀дство - единствено число, нечленувано госпо̀дството - единствено число, членувано госпо̀дства - множествено число, нечленувано госпо̀дствата - множествено число, членувано
1 власт - властване - господство - владичество (книж.)2 преднина - господство - надмощие - превъзходство - превес (книж.) - първенство (книж.) - хегемония (книж.)
ГОСПО̀ДСТВО, мн. -а, ср. Книж. 1. Осъществяване на пълна политическа власт над някого или нещо; владичество. По-будните селски люде не можеха да търпят повече турското господство. Д. Талев, ПК, 450.
2. Пълно надмощие, превъзходство над някого или нещо. Нейното [на фирмата] господство бе признато и всички се съобразяваха с неоспоримата ѝ мощ и влияние. П. Спасов, ХлХ, 9. Вътрешната търговия се развивала бавно поради господството на натуралното стопанство и феодалната раздробеност на страната. Ист. VII кл, 42.
3. Рел. Само мн. Един от деветте ангелски чина, първият от втората триада в йерархичната подредба. В средата той [Захарий] изписа Светата троица и около нея деветте ангелски чина..: най-напред архангелите, после се редеха господствата, власти, престоли. Вл. Свинтила, СЗЗ, 354.
4. Остар. В съчет. с притеж. местоим. м у. Учтиво назоваване на високопоставено лице, негова милост.