греша̀ - първо лице, единствено число, сегашно време грешѝш - второ лице, единствено число, сегашно време грешѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение грешѝм - първо лице, множествено число, сегашно време грешѝте - второ лице, множествено число, сегашно време греша̀т - трето лице, множествено число, сегашно време грешѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време грешѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време грешѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време грешѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време греша̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време грешѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време греша̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време греша̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време греша̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време грешѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение греша̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие греша̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие греша̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие греша̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие греша̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие греша̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие греша̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие греша̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие греша̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие грешѐйки - деепричастие грешѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие грешѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие грешѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие грешѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие грешѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие грешѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие грешѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие грешѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие грешѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие греша̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие греша̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие греша̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие греша̀ли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие грешѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие грешѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие грешѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие грешѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие грешѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие грешѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие грешѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие грешѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие грешѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ГРЕША̀1, -ѝш,
мин. св. -ѝх, несв., непрех. и прех. Правя грешка; бъркам. — Всички музиканти започват вече да грешат. Очите им недовиждат отворените ноти. Д. Калфов, ПЮН, 81. — Кой иска да бъде генерал? — Ти.. — Грешиш!... — каза той след малко. — Аз искам просто стачката в града да се ръководи от интелигентни и образовани хора. Д. Димов, Т, 226. Уланд именно там най-много греши като поет, че много ясно казва всичко, което иска да каже. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 32. Той никога не грешеше часовете на тия малки разход- ки и хората по тях си мереха времето като по часовник. Елин Пелин, Съч. II, 29. Фернандес бе прав, дори / мисля, че грешиме ние. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 124. Било лудо.., било на меани; / .. / пило руйно вино, пило, опило се. / .. / По сокак е пошло, сокаци грешило, / .. / порти надминало, двори заминало. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 527. греша се страд. от греша1. Членуването с пълен член се греши много често. греши се безл. от греша1. Момичето трябваше само да разрешава хилядите въпроси на съзряващата жена, да избира приятелите си в онази възраст, когато най-много се греши. Кр. Кръстев, К, 211.See moreГРЕША̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Върша грях. — Искам да умра, дядо.. — Не говори така, мила, не греши пред бога, чедо. Елин Пелин, Съч. III, 81. Рече Султана, че се оставя в ръцете на бога, но не ѝ беше достатъчна нейната вяра и се боеше да не греши, да не сгреши още повече. Д. Талев, ЖС, 67. Сред съблазън и падения / аз не искам да греша! Хр. Ясенов, Събр. пр, 41. Исус учил, че всякой, който помисли за чужда жена, греши срещу седмата зповед. Д. Манчев, НН (превод), 89. Почетните хора, когато са били млади, грешили са, както и лошите. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 84. „Я са до мене доближи и са над мене наведи — / азе ще си ти прикажа / какво съм, мамо, аз грешил / дорде сам ерген азе бил.“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 70.
ГРЕША̀ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Греша2. Лоши дяволи са страстите и противните желания, на които не умеете да ся опрете, та ся помамвате по злото и ся грешите, без да смишлявате за божите заповеди. Лет., 1871, 95. — Стой, не думай, Марко, стара мале, / не се греши, мале, со менека, / защо не съм Църна арапина, / но съм язе стара игумена. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 119.
ГРЕША̀3, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. Граша. А като видя, че и това не помага, зе да го [юничето] храни само със сяно и постоянно да му дава помия и да му греши трици. Т. Влайков, Съч. II, 140.