грижо̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано грижо̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член грижо̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член грижо̀вна - единствено число, женски род, нечленувано грижо̀вната - единствено число, женски род, членувано грижо̀вно - единствено число, среден род, нечленувано грижо̀вното - единствено число, среден род, членувано грижо̀вни - множествено число, нечленувано грижо̀вните - множествено число, членувано
See more
ГРИЖО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни,
прил. Книж. 1. Грижлив. Грижовен къщовник е бил старият. Всичко сам беше направил и във всичко имаше пръста на майстор и стопанин. Г. Караславов, Тат., 256. В желанието на Султана да посвети по-малкия си син на науката.. имаше суета.. Имаше и много майчинска любов в това желание на Султана — любов прозорлива и грижовна: по-малкият ѝ син беше по-слаб телесно и бащиният му занаят би бил тежък за него. Д. Талев, ЖС, 145. Всичко беше чисто, спретнато — личеше грижовната ръка на домакинята. Д. Спространов, С, 307. Тая форма свидетелствува както за извънреден художествен вкус, тъй и за грижовно изучаване и дълговременно вмисляне в ония образи, които са увличали и мамили фантазията му към творчество. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 110.See more2. Остар. и диал. Който има грижи, тревоги; грижлив, грижен. — Ех! — продължаваше да дума старецът,.. отколе аз живея на този лъжовен и грижовен свят. Ил. Блъсков, РК, 8. — Кажи ми, та ма не лъжи: / защо си толкоз грижовна, / грижовна и кахъровна? Нар. пес., СбНУ ХIV, 54.