гро̀бищен - единствено число, мъжки род, нечленувано гро̀бищния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член гро̀бищният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член гро̀бищна - единствено число, женски род, нечленувано гро̀бищната - единствено число, женски род, членувано гро̀бищно - единствено число, среден род, нечленувано гро̀бищното - единствено число, среден род, членувано гро̀бищни - множествено число, нечленувано гро̀бищните - множествено число, членувано
ГРО̀БИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който се отнася до гробища.
Чепеларецът поведе своя гостенин към селището на покойниците. Щом бутна гробищната врата, Рифат паша проговори: — Води ме на гроба, където почива старата Кадовица! А. Каралийчев, ПГ, 131. Тя беше приседнала на самата гробищна ограда. Ст. Дичев, ЗС II, 81. От било Караманица пътят сви наляво.. Встрани от пътя се мярнаха бели гробищни камъни. Н. Хайтов, ПП, 105. От височините на Татавла се открива всеобхващащ поглед: и към Босфора, и към Златния рог.. Само при безлуние е страшно: тогава мъждеещите тук-там сокашки фенери напомнят гробищни кандила. Хр. Бръзицов, НЦ, 16.See more2. Прен. Който е като присъщ на гробище или с нещо напомня за гробище; гробен. В празник младите изскачаха пременени насам, спотайваха се на двойки в цъфналите люляки; от време на време разпръсваха гробищната тишина със закачливите си смехове и после пак затихваха. Ст. Даскалов, ВМ, 33-34. Гробищно спокойствие милваше позлатените високи кули на цар Шишмановите и болярските къщи. А. Каралийчев, МИ, 40.