гря̀х - единствено число, нечленувано греха̀ - единствено число, членувано - непълен член грехъ̀т - единствено число, членувано - пълен член греховѐ - множествено число, нечленувано греховѐте - множествено число, членувано гря̀ха - бройна форма
- 1. грях
- - Бера греха (греховете)
See more- - Вземам си/взема си грях на душата
- - Вкарвам/вкарам в грях
- - Влизам/вляза в грях
- - Грях ми <е> на душата
- - Грях ми на шия
- - <И> греха си не давам
- - Лягам си/легна си на греха
- - Навличам си/навлека си грях на душата
- - Паднало ми грях
- - Плащам нечий грях (нечии грехове)
- - Събирам/събера греховете
- - Тегля греха
- - Ще оставя греховете си
- - Слагам си/сложа си грях на душата
- - Обвинявам някого във всички смъртни грехове
ГРЯХ, грехъ̀т, греха̀, мн. греховè, след числ. гря̀ха, м. 1. Рел. Постъпка, деяние, което от вярващите се смята за нарушение на религиозния морал; прегрешение. Мохамед е дал на своите следовници една вяра, която лекомислено прощава греховете на блудници и разбойници, стига да издигнат една джамия или един кервансарай край пътя. А. Каралийчев, ПГ, 110. Облада го [св. Спиридон] неспокойствие. Като не знаеше откъде иде причината за това, той помисли, че е извършил пред бога някой грях и почна да прекарва дните и нощите си в молитва. Елин Пелин, Съч. IV, 26. Но Груев, загледан така, всъщност се бе ослушал в собствените си мисли, които бяха предизвикани от лицето на Бориса — — лице на праведник, който страда заради греховете на всички грешни люде. Д. Талев, И, 486. — Какво искаш? — каза след малко, като го взе за просяк. — Нямаме хляб... Грях, не грях, ще те върна да си идеш. Нямаме нищо... Й. Йовков, ЖС, 37. Поп Сава Катрафилов бил на младите си години свещеник, но за някои мирски грехове хвърлил расото. З. Стоянов, ХБ, 303.
2. Разш. Осъдителна постъпка; провинение, вина. Стрина Венковица беше дошла в такова душевно разположение, в каквото изпада човек, кога ся усяща виновен за някоя голяма беда и иска му се да разкрие своя грях пред целия свят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 312. — Дали съм човек убил, дали съм някого ограбил? Какъв е грехът ми, не зная, а ти вече искаш да ме прогониш. Р. Стоянов, М, 32. Божура ходеше, както по-рано, из село, но сега сама и задяната с дете. Тя носеше открито срама си и не криеше от никого греха си. Й. Йовков, СЛ, 70. Човек може всичко да помисли, когато е сам. Споменех ли на моите хора за разговора, свадата беше неизбежна. Затова очаквах какво ли не. Дори от Василето, нека ми прости греха. Л. Петков, ПЛ, 14. И в тези дни, кажи ми ти, / когато ни притягат с обръч, / в сърцето, грях ли е, кажи, / че пазя още кът за обич? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 102.
3. Само ед. С гл. с ъ м в 3 л. ед. и обикн. със следв. подч. изр. със съюз д а. Неправилно е, нередно е, осъдително е; грешно е, грехота е. Право казваш, не е грях да се пита. Всичко не може да знае човек.... Л. Александрова, ИЕЩ, 206. Внушават ни, че това — да се защитаваме, било грях. Нека да е грях. К. Странджев, ЖБ, 19.
4. Само ед. С гл. с ъ м в 3 л. ед. и вин. от крат. лич. местоим. Изпитвам чувство на вина, съзнавам, че постъпвам неправилно, несъобразно с принципите на религиозния или на приетия в обществото морал. И чуваш думи измежду публиката: — Не ги е грях от бога — казва една стара жена — из улиците очите ще си извадим от мрачина, нямат за газ пари, а тук взели свещи да ми палят. Ал. Константинов, Съч., 130-131. — Защо не си го хранил? Не те ли е грях? Й. Йовков, АМГ, 118. С едно още по-силно извиване на шията той се помъчи да свали своя упорит противник, но и този път не успя.. — Боже, боже, как не го е грях! — чупеше пръсти жена му и гледаше с омраза непобедимия български колос. Г. Караславов, Избр. съч. II, 36.
◊ Бера (тегля) греха (греховете)