гъ̀лтам - първо лице, единствено число, сегашно време гъ̀лташ - второ лице, единствено число, сегашно време гъ̀лта - трето лице, единствено число, минало свършено време гъ̀лтаме - първо лице, множествено число, сегашно време гъ̀лтате - второ лице, множествено число, сегашно време гъ̀лтат - трето лице, множествено число, сегашно време гъ̀лтах - първо лице, единствено число, минало несвършено време гъ̀лтахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време гъ̀лтахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време гъ̀лтаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време гъ̀лташе - трето лице, единствено число, минало несвършено време гъ̀лтай - второ лице, единствено число, повелително наклонение гъ̀лтайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение гъ̀лтащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие гъ̀лтащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие гъ̀лтащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие гъ̀лтаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие гъ̀лтащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие гъ̀лтащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие гъ̀лтащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие гъ̀лтащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие гъ̀лтащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие гъ̀лтайки - деепричастие гъ̀лтал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие гъ̀лталия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие гъ̀лталият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие гъ̀лтала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие гъ̀лталата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие гъ̀лтало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие гъ̀лталото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие гъ̀лтали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие гъ̀лталите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие гъ̀лтан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие гъ̀лтания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие гъ̀лтаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие гъ̀лтана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие гъ̀лтаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие гъ̀лтано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие гъ̀лтаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие гъ̀лтани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие гъ̀лтаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. гълтам
- - Гълтам мухи
See more- - Гълтам <си> (глътвам <си>/глътна <си>) думите
- - Гълтам с очи
- - Гълтам (глътвам/глътна) хапа
- - Комара цедя, камили гълтам
- - Гълтам жаби
ГЪ̀ЛТАМ, -аш, несв., прех. 1. Поемам храна, вода и под., като я прокарвам от устата в хранопровода чрез рефлекторно движение на глътката. Той късаше с мършавите си ръце едно печено пиле и бързо гълташе бялото сочно месо. Ем. Станев, ИК I и II, 493. Жажда цепеше гърлото ѝ. Тя се насили да преглътне, но устата ѝ нямаше никаква слюнка.. Тогава Тошка се хвърли към медника, гребна вода и започна да гълта. Г. Караславов, Тат., 262. Между тях [пътниците] е и дебелата белгийка, която пътува от мъглявия Анверс към слънчевите хълмове на Рио де Жанейро и гълта непрестанно хапчета против морска болест. Св. Минков, ДА, 43. Изгорих си устата.. да гълтам по-скоро кафето. Др. Цанков, ТМ (превод), 83. // Разш. Ям или пия лакомо на едри, големи глътки; лапам. Какви чудни домати съм ял в Търново! Едни топчести, червени и толкова пресни, че ги гълтах заедно със сутришната роса. Г. Белев, КВА, 283. Лекарите му забраняват да пие, но какво може да прави човек тук, освен да гълта коняк след коняк? Й. Попов, ЧНП, 26. Що да чина, сиромах: / сеях, жънах и орах — / жито зрънце няма пак: / сега гълтам качамак. Ц. Церковски, Съч. II, 140.
2. Поемам с дихателната си тръба (въздух, аромат, дим и под.); вдишвам. Всяка заран той правеше тука разходка и гълташе свежия планински въздух. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 43. В първата кола — за да не гълтат праха — седяха господата фон Гайер, Лихтенфелд, Прайбиш и генералщабният майор Фришмут от Райхсвера. Д. Димов, Т, 203. Някъде бе приятно да се спреш и да гълташ мириса на дъхавите цветя, другаде идеше дъх на гнило, на застояла влага. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 327. Задъхана, тя [Хаваджиева] запали нова цигара и като гълташе жадно ароматния дим, гледаше с премрежени очи нагоре. Г. Караславов, Т, 27. Петдесет и девет години ходя по земята. Половин век гълтам сажди и въртя чук. От ръката ми са излезли хилядо нови каруци. С. Северняк, ИРЕ, 54. // В съчет. със същ. к о р е м, с т о м а х. Правя така, че коремът, стомахът ми да не изпъква, като го прибирам назад след издишване на въздуха от дробовете си. Приставът заставаше малко встрани, гълташе своя корем, тъй бялата му униформа се открояваше по-ясно и по-отчетливо. Р. Сугарев, СС, 19.
3. Прен. За машина, транспортно съоръжение — поемам голямо количество от еднородни неща или хора; поглъщам. Вършачката е свикнала да гълта всичко. Само гледай класове да не остават по нивата, а другото не придиряй. Кр. Григоров, ТГ, 73. Метрото гълта и изхвърля навън стотици хиляди хора. А. Каралийчев, С, 85. ● От време на време се явяват нови учебници, нови системи, но времето ги гълта едни след други. Т. Шишков, ТС (превод), Х. // За монетен автомат — не се задействам след пускане на монети и не ги връщам. — Ще пуснете монетите в уличен автомат, който е повреден и гълта стотинки. Без да сте провели никакъв разговор, вие ще дадете четирите стотинки на държавата, което е и крайната ви цел. Й. Попов, ИЖП, 51.
4. Прен. Жадно възприемам това, което чувам или виждам. — Той [Ленко] гълташе всяка дума и я заковаваше в паметта си, не изтърваваше нито едно изражение на това хубаво и младо лице, измъчено от болките, изменено от слабостта, пламнало от температурата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 300. Домакинът слушаше и гълташе възхитен тая хармонична музика. Ив. Вазов, Съч. IХ, 178. И когато засвири, напълни целия харман с цигулката си.. А ти, Бойчице, остави сватбения дар в полата си и почна да гълташ думите, цигулката, цигуларина... А. Каралийчев, В, 33. Ние гълтахме всяка новина, която идеше от Босна и Херцеговина. К. Величков, ПССъч. I, 15. За щастието нищо не ми пречи и аз гълтах книга след книга, за да бъда възнаграден с една похвала, от която би се възгордял и граф Толстой. К. Георгиев, ВБ, 31.
5. Прен. Понасям, търпя лошо отношение спрямо себе си. — Търпи, мълчи, гълтай и ти като мене — все да е на него по угодата. П. Тодоров, Събр. пр, II, 239. „Изпратете вехтия деловодител Стоянова, защото нему му играе ченето като на циганин“.. Стоянов гълта с гняв в гърдите си тези люти подигравки, давайки си вид, че е нападан за убежденията си. М. Арнаудов, БКД, 238-239. Гълташе мълчаливо обидите и все повече се затваряше в себе си.
6. Прен. Книж. Обикн. за машина, предприятие, начинание — изразходвам много средства, време, енергия и под., при поддържането или издържането ми; поглъщам. Впрочем по това време Ясим бей издигаше стъкларска фабрика над града, а тя гълташе много пари. Тия триста лири бяха добре дошли за него. А. Христофоров, А, 95. Как не, и баня да им паля — мислеше си в това време бригадирът. — А знае ли той колко дърва гълта банята? Й. Гешев, ВТ, 101. — Ремонтираният трактор гълта по-малко. Изправната машина пести горивото. А. Гуляшки, МТС, 278. Работите в мината вървят отлично — разбиват се канари, нови галерии, материал се трупа, но всичко туй гълта много: и работниците гълтат, и земята гълта, а златото още не вадим. Ст. Костов, Избр. тв, 382.
7. Прен. Разг. Обикн. за превозно средство — бързо и лесно преодолявам голямо разстояние. Моторите бръмчаха мощно и весело, гълтаха с леснина десетките километри. П. Вежинов, НС, 149. Камионът,.., гълташе баирите, соваше се като змей в нощта. Ст. Даскалов, ЕС, 8. Бай Трифон вървеше леко, с тая привична крачка на балканджия, която без всякакво видимо усилие гълта пътя. Б. Шивачев, Съч. I, 97-98. гълтам се страд. — Чудно е как онова време на робство любовната и анакреонтическа поезия цъфтеше; тя се гълташе от стари и млади, от деца и моми. Ив. Вазов, Съч. Х, 174. Сяка наша дума, сяка наша новинка за състоянието и приготовлението на другите градове и села се гълташе с ентусиазъм от разпалените юнаци. З. Стоянов, ЗБВ I, 352.
◊ Гълтам <живи> жаби. Разг. Изпитвам извънредно неприятно чувство, като слушам някакви укорни думи, някакво неприятно съобщение и под. или преживявам големи неприятности, обикн. принуден от някого. Гълтам мухи<те>. Диал. Губя си времето, без да върша нещо; бездействам., безделнича. Наливате от пусто в празно и от празно в пусто, а зяпльовците гълтат мухи — брее! Вижте ги учените хора, големите мозъци. Г. Караславов, Избр. съч. I, 182. Гълтам <си> (глътвам <си> / глътна <си>) думите. Разг. Съзнателно не казвам нещо докрай, премълчавам нещо. Продължаваше да говори, взе да гълта наполовина думите си, а сякаш в гласа ѝ се долавяха весели нотки. Ст. Поптонев, НСС, 244. Гълтам си (глътвам си / глътна си) езика. Разг. Замлъквам, занемявам поради силна уплаха, смущение или учудване от нещо; силно се изплашвам, стресвам се, слисвам се, смайвам се. Страхливият ученик, когато излезе на урок, се стряска и си гълта езика. Г. Краев, Ч, 196. — С всяка мечка можеш да се пребориш, стига да не си гълташ езика от страх! — казваше дядо му. А. Каралийчев, ТР, 8. Гълтам с очи някого или нещо. Разг. Гледам жадно, с желание някого или нещо. А той седи на своя стол до отворения прозорец и зяпа жената, гълта я с очи така, че когато от време на време затвори уста и наистина преглътне, адамовата му ябълка подскача. Б. Болгар, Б, 72-73. Като момче,.., Влайков заставал на сундурмата и гълтал с очи света, който се разкривал пред него. Оттук се виждал целият мегдан, дето в празник играло хорото,.. и баи- рът над селото. СбЦГМГ, 419. Играчите имаха чувство само за игра и пари, които с очите си гълтаха. Б. Димитров, А I (превод), 92. Гълтам сълзите си. Остар., сега поет. Старая се да не дам външен израз на дълбоко душевно страдание, да не заплача. Тя е безкрайно добра и кротка, обича дълбоко, но когато мъж ѝ се отнася пренебрежително и грубо към нея, тя безмълвно понася всичко, гълта сълзите си и в предсмъртния си час не казва нищо за Бойка, който става причина за смъртта ѝ. БР, 1931, кн. 6, 182. И страдаш,.. и стенеш без глас, / и гълташ сълзи си, готови да бликнат. Ив. Вазов, Съч. III, 49. Гълтам (глътвам / глътна) хапа. Разг. Съгласявам се, скланям за нещо неприятно, приемам нещо неприятно.