далнина̀ - единствено число, нечленувано далнина̀та - единствено число, членувано далнинѝ - множествено число, нечленувано далнинѝте - множествено число, членувано
ДАЛНИНА̀
ж. Поет. Далечина. Топло слънце пръска облаците над Шипка. В далнините се ширят планинските вериги и равнините на България. Ст. Станчев, ПЯС, 15. Старият капитан.. Тодори умря по залез. Умря на брега на морето, на пясъка, с поглед, устремен към далнината — по стар моряшки навик. С. Чернишев, ВМ, 5. Момите, загледани в продънената от месеца далнина, и не го слушаха. П. Тодоров, И I, 128. Полето глъхне. Закъснял керван / по витий път потъва в далнината. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 86.See more