даря̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време даря̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време даря̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време даря̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време даря̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време даря̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време даря̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време даря̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време даря̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време даря̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време даря̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време даря̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение даря̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение даря̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие даря̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие даря̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие даря̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие даря̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие даря̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие даря̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие даря̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие даря̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие даря̀вайки - деепричастие даря̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие даря̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие даря̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие даря̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие даря̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие даря̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие даря̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие даря̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие даря̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие даря̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие даря̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие даря̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие даря̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие даря̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие даря̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие даря̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие даря̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие даря̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ДАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; даря̀, -ѝш, мин. св, -ѝх, св., прех. 1. Остар. сега поет. Поднасям някому нещо (предмет, вещ, имот и под.) като израз на добри чувства или в знак на благодарност; подарявам, дарувам.
И тя молеше дружките си да обличат новите ѝ руби и на която приличаха, даряваше им ги. На третия ден умря. А. Дончев, ВР, 232. Ти ми дари най-скъпите накити, които е виждала жена — тънки изделия от слонова кост. Н. Райнов, ВДБ, 140. Неговът кон беше стар, червен ат, който му го беше дарил един паша, гдето му извадил куршума от кълката. Ц. Гинчев, ГК, 148. Сит да гостиш, богат да дариш тежко е. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 115. ● Нар.-поет. Обикн. д а р д а р я и д а р б а д а р я. За нея [Алтън Дойна] две вери на крак бяха станали.. Тогава мюсюлмани се надпреваряха кой с какъв по-скъп дар да я дари. П. Тодоров, И II, 19. — Овчарьо ле, брат да ми си, / извади ма от бел Дунав, / за та дара добра дарба. Нар. пес., СбНУ VII, 63. // Създавам, поднасям като дар на някого някакво положение, преживяване, което той силно желае. — Покой, царице, никой никому не може да дари! М. Петканова, ЦТ, 8. Жената го дари с кръшен смях и си призна, че досега не е знаела как се реже сланинка. Й. Радичков, В, 73. Благатък е оний, когото е Бог дарил с добри деца. Д. Манчев, БЕ I, 103. — Аз от днес навеки свобода / на всички мои ратаи дарявам. Д. Стоевски, ВТ (превод), 186. Но никой няма право / свобода да дари на онзи, който сам / не може да си я сдобие — туй аз знам! К. Христов, ЧВ, 120. ● В пожелания и благословии. Бабичката го [малкия брат] изслуша.. и каза: — Не бой се, синко, ти си млад. Едно гърне жито и две яки ръце — стига ти толкова имот! Моли се на Бога да ти дари и здраве. А. Каралийчев, ПС I, 20.See more2. Стесн. Поднасям някому някакъв дар (най-вече сватбен или годежен) според обичая или традицията; дарувам. Станка пое кърпичката, целуна му ръка и метна на рамото му бяла риза със сини кенарчета и с яка, поръбена с червен конец. Сетне тя дари и другите годежари, като им целуваше ръка поред. Г. Караславов, ОХ I, 418. Венчавката се извърши в къщата на Цветините родители. Цвета дари свекъра си с кенарлия риза с шевица около яката и ръкавите. Д. Ангелов, ЖС, 191. В това време Рада.. слизаше от горния кат да дарява момците долу с обичайните годежни дарове — везани кърпи. Д. Рачев, СС, 125. Утре хиляди поклонници в бели ризи.. ще дарят манастира с погачи, с агнета, юнчета, пешкири и покривки, ще вземат нафора в черква, ще се поклонят на мощите. К. Константинов, ПЗ, 77-78. Жените наставаха и взеха да даряват новобранеца — мятаха на раменете му кърпи, чорапи и ризи, пълнеха джобовете му с круши и орехи. Г. Мишев, ЕП, 123. Посрещна ги момината майка — / приготвила три талиги дарба, / наред дари куму що пърлича [прилича, подхожда]. Нар. пес., СбНУ XLVI, 7. ● Нар.-поет. Обикн. д а р д а р я и д а р б а д а р я. Три години Марко съм любила, / нел у къщи никой ме не знае, / сал ме знае най-старата стрина, / и ню съм си голем дар дарила: / на Птеровден памучни чорапци. Нар. пес., СбНУ XLIV, 402. Мъжко си дете родихме — / не сме си, либе ле одиле, / у бабини си на госте, / дарба да си го тя дари. Нар. пес., СбНУ XLVI, 119.
3. Надарявам някого с природни качества за особено успешно извършване на някаква дейност. Като всеки по-значителен поет Димчо Дебелянов бе дарен със способността да работи дълго време над онова, което пише. Н. Лилиев, Съч. III, 48. „Ако си тъй много силен — от Бога туй теб е дарено.“ А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 13. Учител класен е тоз мъж и е дарен / със красноречие голямо. К. Христов, ЧБ, 118 Природата го е дарила с хубав глас.
4. Остар. Давам някому милостиня; дарувам. Като излазя из черква, колкото просяци са улучат на черковните врата, той ще ги дари. Ил. Блъсков, ПБ I, 95. Полвина век такъв го минувачи знаят, / полвина век го [божека] те по навик стар дарят. К. Христов, Кр, 50.
5. Остар. Посвещавам време, сили и др. на нещо или на някого. Сутринта, която бе света неделя, той я дари за почивка, молба и др. Ст. Младенов, БТР, 507. дарявам се, даря се страд. и взаим. Ти мъничък ли си или голям — / помни: що мож да извоюваш сам / с достойнство, со чест — недей остава / като на просек да ти се дарява. К. Христов, ИБ, 60. По улиците, дворовете и къщите руски войници, граждани и селяни от околните села се прегръщаха, черпеха и даряваха. ВН, 1958, бр. 2032, 4.