дѐлник - единствено число, нечленувано дѐлника - бройна форма дѐлникът - единствено число, членувано - пълен член дѐлници - множествено число, нечленувано дѐлниците - множествено число, членувано
- 1. делник
- - Не зная ни делник, ни празник
See more- - Няма за мене делник, празник
- - Празник свиря, делник играя
- - Пусти ум за делник ли, за празник ли?
ДЀЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Ден, в който се работи. Противоп. празник.
На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно печеше, но из нивите се не мяркаха работници, макар че бе делник. Елин Пелин, Съч. I, 164. — Ачи един празник е, дето ще се премени човек, ще се срещне с хора — да познае и той, че живее, — пък ний със залисията си забъркахме вече и делник, и празник. П. Тодоров, Събр. пр II, 175. Никога не съм я видял аз да остане делник без работа. Т. Влайков, Пр I, 62. В неделя и по големите празници той седи в големия трон при пангала и продава свещи, а през делниците пее на певницата. Л. Каравелов, Съч. II, 2.See more◊ Не зная ни делник, ни празник; не зная делник ли е, празник ли е. Разг. Работя без почивка, неуморно, винаги съм много зает с работа. Не знаехме делник ли е, празник ли е. Гледахме само времето да е хубаво, да не вали и слънце да грее. Щом засъхнеха тухлите от единия край, нареждахме ги пирамидно, поръсвахме отгоре плява и толкоз. Кр. Григоров, ОНУ, 58.
ДЕЛНЍК, мн. -ци, м. Диал. Човек, който има дял в общо имущество.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.