добѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време добѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време добѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време добѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време добѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време добѝват - трето лице, множествено число, сегашно време добѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време добѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време добѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време добѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време добѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време добѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение добѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение добѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие добѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие добѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие добѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие добѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие добѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие добѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие добѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие добѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие добѝвайки - деепричастие добѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие добѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие добѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие добѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие добѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие добѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие добѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие добѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие добѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие добѝван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие добѝвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие добѝваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие добѝвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие добѝваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие добѝвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие добѝваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие добѝвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие добѝваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 получавам - сдобивам се - добивам 2 изкарвам - получавам - добивам 3 спечелвам - придобивам - добивам
ДОБЍВАМ1, -аш, несв.; добѝя, -ѝеш, мин. св. добѝх, прич. мин. страд. добѝт, св., прех. 1. Получавам нещо в резултат на производствен процес, извличам някакъв продукт от земните недра или от някаква суровина; произвеждам. И до днес още по един от тия притоци, река Златица, населението продължава по първобитен начин да добива злато. Й. Радичков и др., ГСП, 19. Щом пукне зора, той е по полетата, по горите за разноцветни билки. Па после вари ги, стрива ги и такива бои добива, сякаш от самата небесна дъга ги е взел. Ст. Загорчинов, ДП, 199. — Имам си къща с градина и двор, има къде да покопавам и добивам туй-онуй. В. Попов, Избр. пр, 81. И от новата ще бликнат три реки като гердани, / да са сити, да са здрави всички нашенски стопани. / Та на лете да добием едро жито, клас привело, / и преди Петровден още да кладем седенки в село. М. Недялков, НП, 28.
2. С труд, с усилие изкарвам нещо, ставам притежател на нещо; печеля, спечелвам. Насъщен хляб той е добивал само с труд и борба. П. П. Славейков, Съч. VI (1), 189. Нашата жена е още робиня и такава ще бъде, догдето не свикне с мисълта да добива сама залъка си. Г. Райчев, Избр. съч I, 175. Европа и политическите обстоятелства дават свобода и самостоятелност на тогова, който сам може да я добие. Хр. Ботев, Съч. 1929, 207. По-напред да добием, че тогаз да попием. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 65. // Остар. и диал. Получавам нещо, което ми се доставя, дава; сдобивам се. Огнянову все се искаше да добие по-положителни сведения за Бяла черква. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 137. Брат ми доби стипендия и отиде да се учи. Г. Райчев, Избр. съч. II, 111. — Тодоре, я вземи новия номер. Днес го добихме. Чети на глас! П. Мирчев, Е, 26. Като добиеме книгата, ние ще кажем своите две думи и за нейните достойнства или недостатки. Хр. Ботев, Съч. 1929, 368. За да добие отново заплатената сума, патриархът е продавал отделните епископства на баснословни цени. Б. Пенев, НБВ, 9.
3. В съчет. със съществителни, които означават обикн. някакво качество, свойство или психическо, мисловно явление — приемам, получавам някакво качество, ставам някакъв в резултат на нещо; придобивам. Руменината на бузите ѝ, която бе зела да се възвръща, токо се изгуби; лицето ѝ доби възблед цвят и стана някак изпито. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 286. Нейният смях достигна до Нейка, .. Ръцете му неочаквано добиха сръчност, намести каиша и тутакси ножовете заръмжаха. К. Петканов, МЗК, 79. — Значи, отказваш да поприказваш със Саваков? — лицето на Евгени доби още по-недоволен и обиден израз. Д. Ангелов, ЖС, 52. По заник слънце Витоша добива особено обаятелен вид. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 6. Добила ненадейно кураж, разгневена, сърдита, тя излезе срещу него, без да знае какво иска. Н. Нинов, ЕШО, 37. Аз нямах възможност да присъствувам на всички заседания на конгреса, но от няколко посещения добих представа, че конгресът беше оживен, интересен и че много присърце се разискваха литературните въпроси. Г. Белев, КР, 6. Добивам сила. Добивам увереност. Добивам известност. Добивам нов смисъл. Добивам гласност. Добивам власт над някого. Добивам значение. Добивам лоши навици. добивам се, добия се страд. През римско време в пределите на Витоша се е добивало злато и желязо. П. Делирадев, В, 196. Нека никой не мисли — .. — че свободата се добива без кръв и без скъпоценна жертва! [Г. С. Раковски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 56. Жена и съдран калпак лесно се добиват. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 171.
◊ Добивам / добия крила. Книж. Повишава ми се самочувствието, усещам сили и желание да извърша големи дела. Когато театърът ехти и се тресе от .. ръкопляскания, на артиста става добре, ободрява се, добива крила. Ив. Вазов, Съч. ХII, 183. Добивам / добия плът <и кръв>. Книж. Ставам действителен; осъществявам се, реализирам се. Това е новата романтика, / която / се ражда / и добива своя плът. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 26.
ДОБЍВАМ2, -аш, несв.; добѝя, -ѝеш, мин. св. добѝх, прич. мин. страд. добѝт, св., прех. Остар. и диал. Раждам; сдобивам2. Същата пролет .. невяста Панчовица доби още едно момиченце. Т. Влайков, Съч. II, 115. В яслите на кошарата света Богородица добила божия син. Ан. Каралийчев, ПС I, 127. Шандов му обясни, че болките са в коремната област. Жена му била добивала преди три месеца и от тогава не става от леглото. Ив. Вазов, Съч. IХ, 142. Една пролет, .. , една от козите доби две бели козлета. Ламар, ПР, 81. Бърза кобила, сляпо добила. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 57. добивам се, добия се страд.
ДОБЍВАМ СЕ несв.; добѝя се св., непрех. Остар. и диал. Раждам се. Най-напред се доби Кета, после на втората година се доби и Младен. М. Георгиев, Избр. разк., 230. Голямата мечка .. лежеше спокойно в своето скривалище. Двете малки мечета, които се добиха към края на януари, се милваха около лапите ѝ. Ламар, ГМ, 32. Половин година се не бе минало, откак се доби Райка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7.
ДОБЍВАМ3, -аш, несв.; добѝя, -ѝеш, мин. св. добѝх, прич. мин. страд. добѝт, св., прех. Разг. 1. Бия нещо докрай или още колкото е необходимо. Аз започнах да бия млякото, ти ще го добиеш.
2. Умъртвявам някого напълно, докрай, обикн. с удряне, с бой; доубивам. Там [в залата] други касапин, ако не са умрели, добива ги [животните] с чук и две железни куки издигат говедото за задните крака нагоре. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 54. Как не се намери един майчин и бащин да го добие, ами го оставят да се шири тоз душеядец мръсен! Д. Немиров, Б, 141. Поваленият на земята гладиатор обръщал умолителен поглед .. и според волята на народа го смилявали или го добивали на мястото. Н. Михайловски и др. ОИ (превод), 333. Към падналий бъди безмилостно суров, / .. / и полуживий враг добий го с удар нов! Ив. Вазов, Съч. V, 159. добивам се, добия се страд.
ДОБЍВАМ СЕ, -аш се, несв.; добѝя се, -ѝеш се, мин. св. добѝх се, св., непрех. Диал. С предл. д о. 1. Мъча се да постигна нещо; домогвам се. „Има ли Каравелов някои преговори с русите? .. Като гони другарите си, добивал ли се е до някоя цел, или просто лудува?“ С. Радев, ССБ II, 448.
2. С усилия достигам до определено място; добирам се2. От писмото на А. Чернев се вижда, че и на Тутракан даже щяла да излезе една чета, която направо през Делиорман да се добие до Котленските и Сливенските балкани. З. Стоянов, ХБ, 259.