доброду̀шен - единствено число, мъжки род, нечленувано
доброду̀шния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
доброду̀шният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
доброду̀шна - единствено число, женски род, нечленувано
доброду̀шната - единствено число, женски род, членувано
доброду̀шно - единствено число, среден род, нечленувано
доброду̀шното - единствено число, среден род, членувано
доброду̀шни - множествено число, нечленувано
доброду̀шните - множествено число, членувано
1 благ (разг.) - мек (прен.) - добродушен - добросърдечен - благодушен (книж.) - добър - мекосърдечен
2 благ (прен.) - мек (прен.) - кротък - добродушен - благодушен - незлобив
ДОБРОДУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който има добър, мек, благ характер; благодушен, добросърдечен.