доброта̀ - единствено число, нечленувано доброта̀та - единствено число, членувано
1 доброта - добродушност - добросърдечност (книж.) - човечност - човещина - добродушие - добросърдечие (книж.) - великодушие
ДОБРОТА̀, мн. няма, ж. Качество на добър човек; добрина.