доброта̀ - единствено число, нечленувано доброта̀та - единствено число, членувано
1 доброта - добродушност - добросърдечност (книж.) - човечност - човещина - добродушие - добросърдечие (книж.) - великодушие
ДОБРОТА̀, мн. няма, ж. Качество на добър човек; добрина.
Не се и опитвам да разкажа за оная доброта и кротост, която се излъчваше от нея, та всеки, който се гневеше или лудуваше, виновно свеждаше пред нея глава. А. Дончев, ВР, 157. Хубавото лице на монаха светеше от щастлива и сърдечна усмивка и в кротките му очи грееше доброта и мъдрост. Елин Пелин, Съч. I., 95. От неговата [на Хр. Ботев] поезия блика действително възмущение от неправдата,.. Той знаеше, че пасивната доброта е мост на злото. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 353. // Добро отношение към някого. Можех ли аз да възпра сърцето си, като виждах добротата на Иванка към мене и към татка? В. Друмев, И, 7. Той [Жарле] така добре играеше ролята си, че чиновниците [на затвора] се счетоха задължени да му говорят с необикновена доброта. БД, 1909, бр. 26, 2.See more