довѐрен - единствено число, мъжки род, нечленувано довѐрения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член довѐреният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член довѐрена - единствено число, женски род, нечленувано довѐрената - единствено число, женски род, членувано довѐрено - единствено число, среден род, нечленувано довѐреното - единствено число, среден род, членувано довѐрени - множествено число, нечленувано довѐрените - множествено число, членувано
ДОВЀРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се ползва с нечие доверие, комуто може да се вярва.
Знаех, че той дълги години е ходил по планините, че е бил близък и доверен другар на Апостола. Й. Йовков, Разк. III, 82. Изпратен съм при вас .. и трябва да ви говоря още тая вечер... — каза Павлович. И прибави доверително: — Отнася се до народните ни работи. — Заповядайте! — .. Господата са мои доверени хора. Ст. Дичев, ЗС I, 119. До стрина Илчовица .. често достигаха думи и натяквания, пращани от доверени на стрина Венковица жени, че дъщеря ѝ била разглезена. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 276. Поставил се на разположение на народния войвода [Раковски], Хаджията станал един от неговите най-близки и доверени хора. Н. Ферманджиев, РХ, 122.See more