довлѝчам - първо лице, единствено число, сегашно време довлѝчаш - второ лице, единствено число, сегашно време довлѝча - трето лице, единствено число, минало свършено време довлѝчаме - първо лице, множествено число, сегашно време довлѝчате - второ лице, множествено число, сегашно време довлѝчат - трето лице, множествено число, сегашно време довлѝчах - първо лице, единствено число, минало несвършено време довлѝчахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време довлѝчахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време довлѝчаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време довлѝчаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време довлѝчай - второ лице, единствено число, повелително наклонение довлѝчайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение довлѝчащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие довлѝчащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие довлѝчащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие довлѝчаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие довлѝчащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие довлѝчащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие довлѝчащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие довлѝчащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие довлѝчащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие довлѝчайки - деепричастие довлѝчал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие довлѝчалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие довлѝчалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие довлѝчала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие довлѝчалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие довлѝчало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие довлѝчалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие довлѝчали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие довлѝчалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие довлѝчан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие довлѝчания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие довлѝчаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие довлѝчана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие довлѝчаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие довлѝчано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие довлѝчаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие довлѝчани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие довлѝчаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ДОВЛЍЧАМ, -аш, несв.; довлека̀, довлечèш,
мин. св. довля̀кох, довлèче, прич. мин. св. деят. довля̀къл, -кла, -кло, мн. довлèкли, прич. мин. страд. довлèчен, св., прех. 1. С влачене придвижвам нещо до мястото, където се намира лицето, което говори или на което се говори; домъквам. Измокрен и изкалян, в своите яростни усилия да се освободи, той [вълкът] бе хванал студеното, бездушно желязо и бе довлякъл капана тук, ведно с тежкото дърво, о което бе привързан. Ем. Станев, ПЕГ, 113. Когато беше готова и колата, Стоян — какъвто беше мъжага — на ръце я довлече от коларя и я изви пред къщната врата. И. Волен, МДС, 88. // С предл. д о. С влачене придвижвам нещо до определено място; домъквам. За да се дигне камъкът, трябваха най-малко четирима души, но чичо Митуш не понесе думите на Василя и само с Аго, като се напъваха и пъшкаха, довлякоха камъка до край стената. Й. Йовков, АМГ, 154. В това време излязоха на двора и другите две деца на Велика,.. Димо им подаде пълни дисаги с плодове. Те с мъка ги довлякоха до дървения праг на пруста. К. Петканов, МЗК, 10. Велко беше гол до кръста,.. — довличаше вагонетката до извозната галерия, слагаше ѝ куката, прикачваше я за въжето. Х. Русев, ПЗ, 15. // За вода, река, порой и под. — нося, донасям със себе си, с течението си нещо или някого. Всички извикаха, помислиха, че [телето] се е удавило. В това време водите го довлякоха до същата оная елха, която Андрей беше забелязал. Ем. Коралов, МВ, 7. От някое далечно корабокрушение вълните може да довлекат добра и скъпа плячка. Й. Йовков, Разк. II, 37. С неотменно постоянство водата е издълбала проходите,.., довлякла е толкова много глина и камъни и ги е натрупала на цели хълмове по завоите. ВН, 1958, бр. 2063, 4. // Обикн. с предл. д о. За крака, нозе — с влачене довеждам, донасям някого до някъде. Силният тъп удар разтърси главата на Лени — стълбата се начупи, залюля се стената, но все пак ръката ѝ успя да се вкопчи в оградката и разтрепераните ѝ крака я довлякоха до коридора. О. Василев, Т, 195. // В съчет. с к р а к а, н о з е — като влача краката си, стигам до някъде. Баба Денка довлече отмалели крака до Цвета и я погали по слепите очи. — Цвето, снахо, какво ти е, чедо? — Лошо ми е, мамо — изрече Цвета с мъка. Д. Ангелов, ЖС, 456.See more2. Разг. Насила, против волята му карам някого да дойде до мястото, където се намира говорещото лице или лицето, на което се говори. Дебела желязна верига.. заключваше ръцете в краката му; зад него пазачите, които го бяха довлекли дотук, безстрастно гледаха как се повдигат и свалят раменете му. Ст. Дичев, ЗС II, 650. Михо реши да протестира, че насила са го довлекли в ръженицата, но като долови мъката на Емил в широк голф и засенена винтяга, го обзе срам от своята ситост. Д. Вълев, Ж, 40. Насила едвам го измъкнах от там и довлякох назад при корабите, без да гледам на плача и сълзите им. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 146. [Трико Тричков] сбра една вечер другарите си, грабнаха Пена Говедарска, извикаха „иху-хууу“ и току я довлякоха. Ст. Даскалов, МЧ, 30.
3. Разг. Неодобр. Донасям; домъквам. М а с л а р с к а. Не искам да дохождат в къщи. Кой знай каква кал са ми навлекли. М а с л а р с к и. Нищо, Дафинке, нищо. Народ е туй. Народът може и малко кал да довлече. Й. Йовков, М, 129-130. Някакъв си майстор,.., цял-целеничък се вмъкнал в сърцето му, довлякъл със себе си пълен дзюмбил сечива. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 373. — О, имаше и мошеници... разбира се — перчеше се домакинята. — А моят мъж като кажеше — честност, и само честност. Когато бяха в Румъния, други какво не довлякоха тук, а той... М. Грубешлиева, ПП, 29. Отишъл си той, нямало го една седмица и довтасал отново. Довлякъл още по-големи тефтери. Кр. Григоров, Р, 54. Влад довлече две торби цимент и ми предложи стол. Бл. Димитрова, ПКС, 294.
4. Разг. Неодобр. Довеждам със себе си някого, който не е желан или не е очакван някъде. — Какво не му думах! Дигна си един ден дърмите, че чак от Габрово я [снахата] довлече. Чудомир, Избр. пр, 40. — Беят е. Довлякъл е може би двайсет души. И пак е там, у Добра. Д. Талев, И, 332. В това време баевия Василов Дорчо,.., беше ни довлякъл в пълната със студена вода, с камъне и с развалини Златица. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 57.
5. Прен. Неодобр. Причинявам, предизвиквам нещо, правя да се появи нещо; докарвам, донасям. — Ще довлече и той някоя поразия да запали селото... П. Тодоров, И I, 19. При всичките премеждиви и дълбоки потреси, които революцията довлече за България, тя има,.. — благодетелно влияние върху морала на българския народ. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 236. — „Не е край: таз поразия / Цеко я довлече; / тоя човек чедото си / на дявола врече“. Ив. Вазов, Съч. IV, 22. довличам се, довлека се страд. Да се довлече този камък дотук е невъзможно.
ДОВЛЍЧАМ СЕ несв.; довлека̀ се св., непрех. 1. Обикн. с предл. д о. С влачене, с пълзене достигам до някъде. — Мина ми! — натърти Димо,.. и се загледа във вратата на землянката. На входа се показаха двама души, коленичиха и се довлякоха до Дима. К. Петканов, МЗК, 182. Дошъл в съзнание, след като бе пролежал часове на пръстта, Евгени се довлече до зида и се облегна. Д. Ангелов, ЖС, 519. Между това змията излезна из дупката и полека-лека ся довлече до прага на готварницата. Кр. Пишурка, К, 91. Събуди се посред нощ,.. Довлече се по колени до свещника, обви го с ръце и долепи пламналото си чело до студения му ствол. А. Гуляшки, ЗВ, 264.
2. Обикн. с предл. д о. С мъка, с усилие достигам до някъде; домъквам се. Старецът се залюля и пристъпи няколко крачки. — Добре си — отсъди Момчил. — Все ще се довлечеш до селото. О. Василев, ЗЗ, 18. Запъхтян, действително изморен, измачкан, младежът едва се довлече до опашката пред лятното кино. Д. Шумналиев, ПЛ, 27. Свят се зави на Божура, нозете ѝ се подкосиха. Едва можа да се довлече до къщи и седна до плета. Й. Йовков, СЛ, 73. — Преди малко изпратих сестрата на разузнаване, а теб съм те чакал с нетърпение. Искам да се довлека в клуба, да чуя какво приказват нашите. Ем. Станев, ИК I и II, 509. Понякога стреснат от тракането на апарата, той скачаше, довличаше се до станцията, но веднага всичката му енергия отпадаше. Й. Йовков, ПК, 108.
3. Разг. Неодобр. Идвам, пристигам някъде, където обикн. съм неканен, нежелан; домъквам се. — Кърджи-Осман пак ще се довлече тая вечер. Ив. Вазов, Р, 26. — Той, човекът, си криви шапката нагоре-надолу, пък утре ще се довлече да иска дял,.. С пръст той не е пипнал тази земя. Елин Пелин, Съч. III, 21. Очаквах да хвърли кафената чашка в лицето ми и да ме изгони, задето съм се довлякъл в дома ѝ без предупреждение. К. Калчев, ДНГ, 108. Долу пред откритата трибуна, кой знае отде, се бе довлякъл един тридесет и пет-четиридесетгодишен господин, съвсем не за там. Д. Калфов, Избр. разк., 314-315.