дога̀рям - първо лице, единствено число, сегашно време дога̀ряш - второ лице, единствено число, сегашно време дога̀ря - трето лице, единствено число, минало свършено време дога̀ряме - първо лице, множествено число, сегашно време дога̀ряте - второ лице, множествено число, сегашно време дога̀рят - трето лице, множествено число, сегашно време дога̀рях - първо лице, единствено число, минало несвършено време дога̀ряхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време дога̀ряхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време дога̀ряха - трето лице, множествено число, минало несвършено време дога̀ряше - трето лице, единствено число, минало несвършено време дога̀ряй - второ лице, единствено число, повелително наклонение дога̀ряйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение дога̀рящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дога̀рящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие дога̀рящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие дога̀ряща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дога̀рящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие дога̀рящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дога̀рящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие дога̀рящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие дога̀рящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие дога̀ряйки - деепричастие дога̀рял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие дога̀рялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие дога̀рялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие дога̀ряла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие дога̀рялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие дога̀ряло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие дога̀рялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие дога̀ряли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие дога̀рялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ДОГА̀РЯМ1, -яш, несв.; догоря̀, -ѝш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. догоря̀л, -а, -о, мн. догорèли, св., непрех. 1. Горя, изгарям до край, постепенно довършвам горенето си; догорявам, доизгарям1. Огънят започна да догаря. Отслабналите пламъци хвърляха чудновати сенки по дърветата. В. Райков, ПВ, 50. След малко коларите -.. — се натъркаляха на тревата край догарящата жарава на огъня. Г. Русафов, ИТБД, 177. Сламата и сеното спокойно догаряха, раздухвани от слабия ветрец. Ст. Марков, ДБ, 244. Въздушната тревога се удължи. Тънката черковна свещица догоря, угасна и ние останахме да чакаме в тъмното небесната милост. О. Василев, ЖБ, 138. Животът му, помрачен и злочест, е угаснал постепенно и бавно, както догаря една свещ. Й. Йовков, Разк. III, 141. Но изведнъж едната свещ гасней, / догаря втора, третата мъждей, / ще догори и тя. К. Христов, В, 126. // Поет. За слънце, светлина, залез и под. — горя, блестя, светя докрай или постепенно преставам да горя, да блестя, да светя; изчезвам. На запад догаряха последните лъчи на залеза. Когато сенките под дърветата се сгъстиха съвсем, бащата сгъна вестника си. П. Бобев, ЗП, 105. На запад червеното слънце треперливо, разтревожено догаряше между куп черни облаци и прибираше златните си едри лъчи от потъмняващата земя. И. Волен, БХ, 116. Събудиха ме рано. Още беше тъмно. По зеленикавото небе догаряха звездите. Ив. Венков, ХКН, 13. Пламтящият заник догаря. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 160. ● Обр. Догаряше денят. Последните лъчи докосваха скалите на отсрещния склон. М. Яворски, ПОББ, 51. Бързо угасна усмивката на старата жена, но остана да догаря светлината на лицето ѝ, очите ѝ гледаха умилно и както беше сега цяла разнежена, рече: — Да се засмея ли велиш? Д. Талев, ПК, 761.„Може ли да се опише студът, може ли да се опише дебелият сняг, виелицата през оная зима?“ — каза си той и усмивката догоря в неговите очи; на нейно място остана пепелта от преживяното... Н. Нинов, ЕШО, 51. В теб скоро всичко младо ще угасне: — / ще догорят очи, ще догори / безплодний пурпур на уста безгласни... К. Христов, ВС, 9.See more2. Прен. Поет. Постепенно намалявам силата си, замирам, изчезвам. Петър чувствуваше, че животът му догаря и той бързаше, бързаше да работи и свири, за да задоволи всичките стремежи на богатата си душа. Ив. Борисов, НПГ, 52. Цяла зима сякаш свредели бяха дълбали ставите му, а сърцето от ден на ден догаряше и гаснеше. В. Геновска, СГ, 448. — Копринената косица на болното се е сплъстила; слепите му очи будно бият, а на посърналото му побледняло лице догарят сякаш последни трепети. П. Тодоров, И II, 119. Освен теб, мале, никого нямам, / ти си за мене любов и вяра; / но тука вече не са надявам / тебе да любя: сърце догаря! Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. И непригледана, сама / догаря пламенна любов. Д. Дебелянов, С, 1936, 11. // За човек — постепенно губя сили, умирам. В кухничката догаря нейният втори баща. А. Гуляшки, Л, 501. Ако всеки знаеше си края, / точно във кой ден ще догори, / би ли радости познал — не зная — / и най-силният човек дори. К. Христов, ППож., 71.
ДОГА̀РЯМ2, -яш, несв.; догоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Горя и това, което е останало да се гори, изгарям всичко докрай; доизгарям2. Зимата продължава, а ние догорихме вече дървата. догарям се, догоря се страд.