дока̀звам - първо лице, единствено число, сегашно време дока̀зваш - второ лице, единствено число, сегашно време дока̀зва - трето лице, единствено число, минало свършено време дока̀зваме - първо лице, множествено число, сегашно време дока̀звате - второ лице, множествено число, сегашно време дока̀зват - трето лице, множествено число, сегашно време дока̀звах - първо лице, единствено число, минало несвършено време дока̀звахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време дока̀звахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време дока̀зваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време дока̀зваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време дока̀звай - второ лице, единствено число, повелително наклонение дока̀звайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение дока̀зващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дока̀зващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие дока̀зващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие дока̀зваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дока̀зващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие дока̀зващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дока̀зващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие дока̀зващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие дока̀зващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие дока̀звайки - деепричастие дока̀звал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие дока̀звалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие дока̀звалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие дока̀звала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие дока̀звалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие дока̀звало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие дока̀звалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие дока̀звали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие дока̀звалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие дока̀зван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие дока̀звания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие дока̀званият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие дока̀звана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие дока̀званата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие дока̀звано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие дока̀званото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие дока̀звани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие дока̀званите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ДОКА̀ЗВАМ1, -аш, несв.; дока̀жа, -еш,
мин. св. дока̀зах, св., прех. Рядко. Казвам докрай това, което съм започнал да казвам; доизказвам. Сякаш че се реши изведнъж нещо да каже или попита, па тоя час го пак размахна и не доказа. Т. Влайков, БСК III, 274. „Ке кажам, честити царе, приказна, — му рекла, — ама ако се затворат вратите от одаява и никой да не излезе от одаява надвор, дори да я докажам приказната“. Нар. прик., СбНУ Х, 169. Бабо, ти ми не доказа цялата приказка. Ст. Младенов, БТР I, 562. доказвам се, докажа се страд.See moreДОКА̀ЗВАМ2, -аш, несв.; дока̀жа, -еш, мин. св. дока̀зах, св., прех. 1. Обосновавам, разкривам, утвърждавам истинността на нещо с помощта на доводи и факти. — Аз сега разбрах, че тогаз той мене е искал да убие. Аз ще го докажа със свидетели. Й. Йовков, ЖС, 169. — Уважаемият господин прокурор с една блестяща реч,.., доказа виновността на подсъдимата. Ив. Вазов, Съч. XIII, 24. Един негов [на Парчевич] биограф отбелязва, че навред дето минал, той говорил с възторг и доказвал колко е лесно да се сломи турската сила. Б. Пенев, НБВ, 34. — Ала аз никак не ща да са препирам с тебе и да ти доказвам, че и твоето старо вино е такова. Л. Каравелов, Съч. II, 33. В същата книга [„Измерване на кръга“] той [Архимед] доказва, че лицето на кръга е равно на лицето на правоъгълен триъгълник, единият от катетите на който е равен на радиуса на кръга, а другият катет е равен на дължината на окръжността. М, 1967, кн. 2, 3. Доказвам теорема. // С делата си, с постъпките си и с доводи, факти потвърждавам истинността на нещо, убеждавам някого в нещо. — Нека докажем на тия подлеци мъже, че не зависим от тях. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 55. — Вие сте добър офицер и докажете, че сте и добър българин. Д. Кисьов, Щ, 241. Нека с тоз удар врага да смажем, / нека му гордо, братя, докажем, / че сме строшили мръсни окови. Ив. Вазов, Съч. I, 22. Днес е времето, когато ние трябва да докажем пред света, че знаеме да са биеме и умираме за своята свобода. НБ, 1877, бр. 75, 290.
2. За факти, документи и др. — служа за доказателство, потвърждение за нещо. Мазните ръкави на зеленото му шаячово сетре и оръфаните крачоли на оваляните му .. панталони доказват неуморното му трудолюбие. Ив. Вазов, Съч. VIII, 26. За да не бъде голословен, той показа документи (разписки на производителите), които доказваха това. Д. Димов, Т, 60. Практиката доказва, че за режисьори се явяват кандидати, които не са сполучили в своята пряка творческа работа. РД, 1960, бр. 255, 2. Както виждат читателите, има хиляди примери и фактове, които доказват ясно и нагледно неизмеримата глупост и тирания на турското правителство. НБ, 1877, бр. 63, 245. доказвам се, докажа се страд. — Доказа ли се причината на убийството? — попита тревожно Кардашев. Ив. Вазов, Съч. Х, 20. Талес поставил изискването математичните твърдения да се доказват, а не само да се изказват. Матем., 1966, кн. 2, 1. Изброените три свойства на разстоянието не са твърдения, които трябва да се доказват. Матем., 1967, кн. 2, 14. доказва се, докаже се безл. Някои от придворните, които му завиждали, рекли, че тоя разказ е остроумно измислен, но, за да повярват в истинността му, трябва да се докаже, че момъкът е наистина убил змея. Н. Райнов, КЧ II, 64. Някои учени смятат, че старата сграда е била дворец на цар Крум, но засега това не може да се докаже, нито има някакви сериозни доводи за такова твърдение. Ст. Михайлов, ЕБС, 36.
ДОКА̀ЗВАМ СЕ нeсв.; дока̀жа сe, св., нeпрeх. Нов. 1. С прeдл. к а т о. С повeдeниeто, дeйствията си показвам, чe имам опрeдeлeни качeства или способности, заложби за опрeдeлeна профeсия. Българинът сe e доказал прeз вeковeтe като щeдър и социално ангажиран човeк. ДТ, 2000, бр. 12, 28. Поппeвeцът e обидeн, чe някой сeга иска от нeго тeпърва да сe доказва като творeц. ДТ, 1998, бр. 20, 9.
2. Утвърждавам сe, спeчeлвам признаниe и авторитeт, обикн. в някаква профeсия. С всяка промяна на работното място човeк трябва да сe доказва отново.
доказвам (юрид.) - evidence
доказвам (юрид.) - prove
доказвам (юрид.) - prove