досетлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * досетлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член досетлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член досетлѝва - единствено число, женски род, нечленувано досетлѝвата - единствено число, женски род, членувано досетлѝво - единствено число, среден род, нечленувано досетлѝвото - единствено число, среден род, членувано досетлѝви - множествено число, нечленувано досетлѝвите - множествено число, членувано
ДОСЕТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който лесно, бързо се досеща; съобразителен.
Младият чиновник по особени поручения е един български самоук, но твърде пъргав, хитър, досетлив. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 44. Лазар беше по-досетлив от Аврама Немтур. Той се досети, че младата жена, като изказа своята загриженост за бащината си къща, не каза нищо за своето желание да отиде да живее там. Д. Талев, ПК, 110. — Кондарев, другарите искат да те поздравят. Аз отначало не схванах защо развали митинга, но ти излезе досетлив и акцията стана внушителна. Ем. Станев, ИК I и II, 132. Либе му е било досетливо: / уготвило той сладки ручкове — / не турила билки отровянки. Нар. пес., СбНУ LIV, 152.See more