ДОХВЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; дохвърча̀, -ѝш,
мин. св. -а̀х, св., непрех. 1. За птица и под. — с летене стигам до определено място; долитам. Не е близко до онзи баир. Едно птиче дохвърчава оттука дотам за десетина минути. Δ Най-подир извисилото се над селото пъстро хвърчило дохвърча и над нашата къща.See more2. Прен. Разг. Пристигам някъде с много голяма бързина; долитам. Качихме се на Ламбовия мотор и след петнайсет минути гонене дохвърчахме на блока. А. Гуляшки, ЗР, 269.