дрѐмя - първо лице, единствено число, сегашно време дрѐмеш - второ лице, единствено число, сегашно време дрѐме - трето лице, единствено число, сегашно време дрѐмем - първо лице, множествено число, сегашно време дрѐмете - второ лице, множествено число, сегашно време дрѐмят - трето лице, множествено число, сегашно време дря̀мах - първо лице, единствено число, минало свършено време дря̀ма - трето лице, единствено число, минало свършено време дря̀махме - първо лице, множествено число, минало свършено време дря̀махте - второ лице, множествено число, минало свършено време дря̀маха - трето лице, множествено число, минало свършено време дрѐмех - първо лице, единствено число, минало несвършено време дрѐмеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време дрѐмехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време дрѐмехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време дрѐмеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време дремѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение дремѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение дрѐмещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дрѐмещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие дрѐмещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие дрѐмеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дрѐмещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие дрѐмещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дрѐмещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие дрѐмещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие дрѐмещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие дрѐмейки - деепричастие дря̀мал - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие дря̀малия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие дря̀малият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие дря̀мала - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие дря̀малата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие дря̀мало - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие дря̀малото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие дря̀мали - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие дря̀малите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие дрѐмел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие дрѐмела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие дрѐмело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие дрѐмели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
- 1. дремя
- - Дремя като кон на празни ясли (празна ясла)
See more- - Дремя като пуйка на пращини
ДРЀМЯ, -еш,
мин. св. дря̀мах и дрема̀х, несв., непрех. 1. Намирам се в полусънно състояние, в дрямка, спя леко, недълбоко. Манолаки не спеше, а само беше подпрял глава на ръката си и дремеше. Й. Йовков, ЧКГ, 218. Петър по цял ден лежеше в стаята и гладен, неумит, небръснат, отслабнал. И понеже беше отпаднал от лежане и глад, той постоянно дремеше в полусън. И. Петров, НЛ, 197. В другия ъгъл до прозореца седеше слаба, възсуха жена. Облегнат на рамото ѝ, спеше синът ѝ Начко. До нея дремеха още две момченца. Ал. Бабек, МЕ, 10. На двора бе тихо. Кокошките дремеха на завет, а кучетата лежаха пред къщната врата. К. Петканов, Х, 104. — „Стеване, първо венчило, / .. / девет съм рожби добила / над девет люлки дрямала.“ Нар. пес., СбВСт, 485. ● Нар.- поет. д р я м к а д р е м я. „Маринке, сестро по-малка, / да седнем да си починем, / да легнем дрямка да дремем“. Нар. пес. СбНУ ХLVII, 98.See more2. Разш. Стоя отпуснато, без работа, обикн. в очакване на нещо. Десет дена вече Лапнимухата дреме в клуба на националните синдикати и чака някой богаташ да го вземе на работа. Г. Караславов, Съч. II, 248. А когато тряба да продава произведенията на своята работа, тя ще цял ден да дреме на пазар, за да продаде. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 5. Ей нагиздени невести / мяркат се по дворищата; / дремят бабите по вратни, / дядовците — в механата. К. Христов, Кр, 55. // Прен. Поет. Стоя спокойно, неподвижно. Върбите край реката дремят и нито едно листо не трепва по тях. Й. Йовков, ПГ, 74. Локомотивът неспокойно съскаше. Зад него дремеха зелените вагони на влака. П. Стъпов, ГОВ, 112. Синя утринна омара / леко плава над дола. / Дреме мелницата стара / край тревясалия път. Д. Бояджиев, Ст, 14. А грей замислено луната, / морето дреме, ветрец вей. П. К. Яворов, Съч. I, 21.
3. Прен. Обикн. с отриц н е. Стоя безучастен, бездеен; бездействам. Пред бюфета дремеха сервитьорите в очакване на следващия влак. С. Северняк, ИРЕ, 125. Сливката цъфна и завърза. Пазачите ѝ се трудеха здраво, но и пакостниците не дремеха. Щом се измъкнаха от белите пашкулчета, пеперудките на плодовите червеи снесоха яйцата си по младите завръзи. П. Бобев, ЗП, 82. Турчинът слабее и отпада — а ние дремем! НБ, 1876, бр. 2, 8.
4. Прен. За качества, способност или личност с някакви качества и под. — намирам се скрит, спотаен, съществувам някъде, без да се проявявам открито. Добри познавачи на музиката и на танците и добри организатори вярвали, че в народа дремят незнайни таланти за един певческо-танцувален колектив. Г. Караславов, Избр. съч. III, 306-307. А монахът знаеше какво очакваха тия люде от него, защото му се струваше, че ги позна, че погледът му проникваше в душите им, дето дремеха дълбоко, още непробудени, незнайни сили. Д. Талев, ЖС, 176. После майка ми каза, че във всеки човек има добро, което дреме и чака да бъде разбудено. С. Стратиев, СВМ, 66. Отечество, не си ли достойно за любов? / .. / Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава? / Какви ли тайни дремят, богатства, красоти / по твоите долини, поля и висоти? Ив. Вазов, Съч. II, 5-6. Спокоен съм. Смъртта е смешно кино. / Аз съм готов да литна още днес. / Дали е рано — или е навреме? / Навреме тръгва само канен гост ... / И моля се в душата ми да дреме / един из мертвих възкресен Христос. В. Станков, АС [ea].
ДРЀМЕ МИ несв. Жарг. Пренебр. Не ме засяга, не ме интересува нещо (като израз на пълно безразличие). — Ще ти се карат за това редовно закъсняване сутрин. — А, дреме ми!
ДРЀМЕ МИ СЕ несв., непрех. Изпитвам желание да дремя, да спя. — Майко, и мен ми се дреме! / — Майко и мен ми се спи! Хр. Ясенов, Събр. пр, 23. Ако ся найдеше при нас на гости някой паметен человек, и би ся приказвало нещо разумно, Невенка начнуваше да ся прозева и да ѝ се дреме. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 427. „Вчера вечер не сум спала, / ова вечер ми се дреме.“ Нар. пес., СбБрМ, 439. ● Нар.- поет. д р я м к а м и с е д р е м е. — Дрямка ми се дреме, мамо, / на черните очи. / — Ако ти са дреме, синко, / вечеряй, па лягай! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 174. Дрямка ми се дреме, / сън ми не дохожда, / се по това време / либе ме спохожда. Ц. Церковски, Съч. I, 169.
◊ Дреме ми (не ми дреме) на шапката. Жарг. Пренебр. Не ме засяга, не ме интересува нещо (като израз на пълно безразличие). Дремя като кон (добитък) на празни ясли. Разг. Ирон. Стоя без да върша нещо и без да знам какво да правя. — Да ти кажа правичката — намръщи се бай Пондьо — по̀ ми се ходи в канцеларията — там барем седя... А в тая църква — дремя като кон на празна ясла и гледам как бабичките лижат иконите... Г. Караславов, Избр. съч. II, 202-203. Дремя <от> дългия. Диал. Бездействам, стоя безучастно, апатично. Зора се е зазорила / настало е време; / а наш Тотьо в Росията / от дългия дреме. Л. Каравелов, Съч. I, 56.