дрѝпа - единствено число, нечленувано дрѝпата - единствено число, членувано дрѝпи - множествено число, нечленувано дрѝпите - множествено число, членувано
- 1. дрипа
- - Вдигам си/вдигна си дрипите
See more- - Вземам си/взема си дрипите
- - Задигам си/задигна си дрипите
- - Засмели ми <са> се и дрипите
- - Изяждам/изям с дрипите
- - Налягам си/налегна си дрипите
- - Обирам си/обера си дрипите
- - Прибирам си/прибера си дрипите
- - Свивам си/свия си дрипите
- - Събирам си/събера си дрипите
- - Захвърлям/захвърля като <износена> дрипа някого
ДРЍПА ж. 1. Къс от дреха или плат; парцал. С дрипи, откъснати от собствените си дрехи, превързал сам раните си. Й. Йовков, Разк. II, 196. Той [язовецът] се върна с някаква дрипа в уста. Тая дрипа, захвърлена от дървар или овчар, беше ръкав от износена салтамарка. Ем. Станев, ЯГ, 81. Трябва да забележим, че Македонски беше натъпкал много силно арнаутската пушка (само с пупал и дрипи), за да гърми много. Ив. Вазов, Съч. VI, 25. Дрипите, които някои хвърлят като неполезни, могат да ся употребяват за много неща, от които едно от най-полезните е хартията. ИЗ 1874-1881, 145.
2. Обикн. мн. Вехта и обикн. окъсана, парцалива дреха. Много повече и безброй са тия наши люде, които нямат ни хляб достатъчно, ни сол и дрипите им не могат да покрият месата им. Д. Талев, С II, 150. Вилнееше зла зима.. Децата зъзнеха, облечени в дрипи, хлябът не стигаше. А. Каралийчев, НЧ, 31. Едни от войниците кичеха черните, затрънени плетища с разноцветни дрипи — сушаха измокрените си дрехи. Й. Йовков, Разк. II, 125. Не по-малко са смущавах, като си погледнах окъсаните дрипи, с които щях да са явя и през които ми са виждаха месата. З. Стоянов, ЗБВ III, 228. Ходя в дрипи. // Разш. Пренебр. Дрехи. Тоя Жоржу вчера бълваше змии и гущери върху Австрия и немците, и модите, а сега влачи жена си облечена като херцогиня в немски дрипи. Ив. Вазов, Съч. ХI, 203. Оплакала се Грозданка / от Марка страшен войвода: / — Мен се е вейке додяло / кървави дрипи да пера. Нар. пес., СбВСт, 55.
3. Прен. Човек, който е съвсем отпаднал физически, останал е без сила; парцал. Добра се присвиваше все повече, сякаш да изчезне, коленете ѝ се подгъваха и ако в тоя миг само една от жените я удареше или само да я дръпнеше с два пръста — за няколко минути би била превърната на кървава дрипа. Д. Талев, И, 429-430. Както детските болести, сполетели възрастния човек, протичат необикновено тежко, така и това ново за него състояние го разтърси из основи, превърна го за няколко дни в дрипа. Л. Станев, ПХ, 74. А в тази болест имаше нещо коварно, прави те на дрипа и отнема желанието ти да живееш или по-точно, прави така, че всичко ти става безразлично. Д. Фучеджиев, Р, 344. Днес съм дрипа, толкова съм уморена.
4. Прен. Презр. Човек без достойнство, без нравствена устойчивост или чистота; дрипа, пропаднал човек. В обществената си работа тоя човек ще прояви и разум, и воля — ця- ла стратегия и тактика ще разгърне! .. Но дойде ли работата до собствения съпруг или съпруга — същият този човек забравя и принципи, и воля, и разум, .. — става някаква... дрипа! О. Василев, Л, 65. Аз оставам сам, домоседът се върна, свикнал е с това, което го обкръжава, новите хоризонти не го мамят, .., еснафска дрипа. Сл. Македонски, ЕЗС, 106. От вчера тя мълчеше — виждаше, че Змай до смърт е решил да върви в Средец .. Глупак, дрипа! Хората го пъдят, а той се навира! А. Дончев, СВС, 603.
5. Прен. Пренебр. Слабо, неиздържано произведение, книга, вестник и под.; парцал. Популярни са онези писатели, които на книжния пазар продават дрипи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 175. Твоето изкуство е една такава дрипа, че ние адвокатите не бихме го обгербвали дори с марка от една стотинка. К. Петканов, В, 16.
◊ Вземам си / взема си (вдигам си / вдигна си, обирам си / обера си, прибирам си / прибера си, събирам си / събера си) дрипите.