дружа̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време дружѝш - второ лице, единствено число, сегашно време дружѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение дружѝм - първо лице, множествено число, сегашно време дружѝте - второ лице, множествено число, сегашно време дружа̀т - трето лице, множествено число, сегашно време дружа̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време дружа̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време дружа̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време дружа̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време дружѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време дружѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение дружа̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дружа̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие дружа̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие дружа̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дружа̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие дружа̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дружа̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие дружа̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие дружа̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие дружѐйки - деепричастие дружа̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие дружѐлиа - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие дружѐлиат - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие дружа̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие дружа̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие дружа̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие дружа̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие дружѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие дружѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 дружа - събирам се (разг.) - срещам се - виждам се - общувам - контактувам - другарувам - сбирам се (разг.)
ДРУЖА̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. 1. Непрех. С предл. с. Намирам се в отношения на дружба, другарство с някого; другарувам. Колкото повече дружех с Вапцаров, толкоз повече се учудвах на неговите широки и извънредно живи културни интереси. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 342. В таванската стаичка на голямата кооперация живееше самотен старец. Странен старец. Не дружеше с никого, никого не посещаваше. П. Бобев, К, 116. Той не дружеше много с колегите си от своята среда, подбираше даже своите приятели, но към когото се привържеше, обичаше го сърдечно и се разкриваше откровено. А. Страшимиров, СбАСЕП, 35.
2. Прех. Остар. Придружавам, съпровождам. Той беше постоянно с нея, дружеше я до училището ѝ, причакваше я на излизане. Ив. Вазов, Съч. ХI, 135. И зе най-сетне да изкарва малкото си стадо по ливадите; верният Шаро я дружеше всякога. И. Ненов, ЧГ (превод), 26. // Непрекъснато съм с някого, общувам с някого да не е сам. Хубавка,.., благодареше твърде учтиво на тези, които бяха я попросили за съпруга, но им казваше, че е още твърде млада и че желаеше да дружи още за няколко години баща си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 42. ● Обр. Реката пей, гърмят вълни сребристи,/ и песня горска пътя ни дружи. Ив. Вазов, Съч. II, 185. дружа се страд. от дружа във 2 знач.
ДРУЖА̀ СЕ
несв., непрех. Остар. С предл. с. Дружа, другарувам с някого. А при това онзи войник с витите мустачки, с когото Елена толкова се дружеше,.., нямаше го вече, изгубил се бе някъде. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 392. Хюсеиновият син са дружил само с оние казанлъшки „мамини чедица“, които спале да пият, яле да пият и живеле да пият. Л. Каравелов, Съч. VI, 31. Хората,.. — дохождат до убеждение, че за да удовлетворят най-добре нуждите си, то тряба взаимно да си помагат, тряба да са дружат. Ступ., 1875, бр. 4, 28. Но работата е, че тряба да знаем без друго с какви другари се дружат, де ходят [децата]. Лил., 1884, кн. 7, 27-28.See more