дру̀жно -
ДРУ̀ЖНО1.
Нареч. от дружен1 (във 2 знач.); задружно. Лодкарите удариха дружно лопатите. А. Каралийчев, НЧ, 62. В края на града се събраха четири файтона и тръгнаха дружно един за Търново, друг за Габрово. Д. Казасов, ВП, 57. По селата, когато някои се сприятелят твърде много, то те.. сбират са дружно на Ивановден. Ч, 1875, бр. 9, 415. Тогаз, / на твойто място / дружно / ще изградим, със много пот, / един живот / желан / и нужен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 31.See moreДРУ̀ЖНО2. Остар. Нареч. от дружен2; дружелюбно, дружески. Около него беше Елена, тази новата Елена, която го тъй жалееше и тъй сърдечно и дружно приказваше с него. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 389.