дрънча̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време дрънчѝш - второ лице, единствено число, сегашно време дрънчѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение дрънчѝм - първо лице, множествено число, сегашно време дрънчѝте - второ лице, множествено число, сегашно време дрънча̀т - трето лице, множествено число, сегашно време дрънча̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време дрънча̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време дрънча̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време дрънча̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време дрънчѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време дрънчѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение дрънча̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дрънча̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие дрънча̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие дрънча̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дрънча̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие дрънча̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дрънча̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие дрънча̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие дрънча̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие дрънчѐйки - деепричастие дрънча̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие дрънчѐлиа - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие дрънчѐлиат - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие дрънча̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие дрънча̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие дрънча̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие дрънча̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие дрънчѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие дрънчѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. дрънча
- - Дрънча като <празна> воденица, дрънча
See more- - Като гол кокал в тенджера, дрънча
ДРЪНЧА̀, -ѝш,
мин. св. -а̀х, несв., непрех. Дрънкам1 (в 1, 2, З и 5 знач.). Никога звънците на Мариновото стадо не бяха дрънчали тъй високо. Й. Йовков, СЛ, 112. Святкаха тъмните облаци. При всеки гръм прозорците дрънчаха. Страшно беше! П. Славински, МСК, 62. Също така викаше гръмко и дрънчеше с оръжията си и другата половина на Кумановата дружина. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 250. И тогава, разбира се, почват да дрънчат телефони, почват разпрвии, закани, обещания. Най-после пари се намират. П. Вежинов, ЗЧР, 14. Насреща, по пътя за селото, сладко и мелодично дрънчеше мандолина. Ем. Станев, ЯГ, 17.See moreДРЪ̀НЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Дразня, предизвиквам. Докога ще дрънчите кучето?
2. Настойчиво моля някого за нещо, досаждам на някого за нещо. И щом се показваха пънчета прахан по върбите, мама се обръщаше към мене и казваше: — Преброй ги колко са и гледай да ги обереш навреме. Може да ги откраднат. Има да дрънчим после комшиите за едно въгленче огън в заем. Кр. Григоров, Н, 186. А бе, момичета, с тези ли дрипави престилки смятате да се покажете пред гостите? — С тях ами — рече Бисерка. — От кога дрънчим за нови! Все няма. Сп. Йончев, РБ, 37-38.