държелѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * държелѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член държелѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член държелѝва - единствено число, женски род, нечленувано държелѝвата - единствено число, женски род, членувано държелѝво - единствено число, среден род, нечленувано държелѝвото - единствено число, среден род, членувано държелѝви - множествено число, нечленувано държелѝвите - множествено число, членувано
ДЪРЖЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за стар човек — който още има сили, енергия, жизненост; държалив, издръжлив.
Прекарал човек вече,.., той беше инак здрав и държелив. Й. Йовков, Ж 1945, 23. За своите седемдесет и пет години той беше държелив човек, ходеше с магарешката каручка да прави дребни улуги на хората — караше жито на мелницата. Г. Мишев, ЕП, 178. Тя беше висока бабичка, малко поприведена, но още държелива. Кр. Григоров, Р, 42. Йеремия бе човек, надхвърлил средната възраст, но държелив и юначен. Вл. Свинтила, СЗЗ, 365.See more