ДЮС
неизм. прил. Диал. 1. Равен, гладък. Потурките и ферменцето му [на бае Митар] бяха — помня го, като че сега го гледам — от суросинкав шаяк, без гайтани, без ръбове — дюс. М. Георгиев, Избр. разк., 94. Тъчела [българката] пъртено (с две нищелки), четворно (с четири), петокрако (с пет), кенарено, дюс. Ив. Коларов, Е, 35.See more2. Едноцветен. Цветанка,.., все го питаше какъв цвят ѝ „отива“ за рокля. Нейният момък харесвал пъстрите басмички, пък тя обичала повече тия, дето са „дюс“ — те били по-сериозни, по-солидни на вид. А. Гуляшки, Л, 493.
— Тур. düz. — Друга (остар.) форма: д ю з.