еднозву̀чие - единствено число, нечленувано еднозву̀чието - единствено число, членувано
ЕДНОЗВУ̀ЧИЕ, мн. няма, ср. 1. Рядко. Еднозвучност, монотонност.
Гладкият слог, за да си има и приятността, трябва в течението на изреченията да владее разнообразие: инак може да изпадне в недостатъка на еднозвучието (монотонията). Д. Войников, РС, 27.See more2. Индив. Съзвучие. И в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния. Н. Райнов, БЛ, 128.