еднообра̀зие - единствено число, нечленувано еднообра̀зието - единствено число, членувано
ЕДНООБРА̀ЗИЕ, мн. няма, ср. 1. Качество на еднообразен (в 1 и 2 знач). Зиме, всред бялото еднообразие на затрупаните със сняг гори, елите се зеленеят, изпънали правите си стъбла като струни. Ем. Станев, ПЕГ, 5. Най-много ги уморяваше странното еднообразие на децата; всички бяха облечени в еднакви дрешки и чорапки. Г. Райчев, ЗК, 231. Стори му се, че стои на едно място — все същите сивозелени храсти, все същото ужасяващо окото еднообразие на пейзажа. Наложи си да не гледа встрани. Ат. Мандаджиев, ОIII, 12. Еднообразие на стиха придават най-вече все еднаквите хореически завършъци на отделните стихове. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 247.
2. Последователно повтаряне и натрупване на едно и също нещо (елемент, действие, явление).