ефѐктен - единствено число, мъжки род, нечленувано ефѐктния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ефѐктният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ефѐктна - единствено число, женски род, нечленувано ефѐктната - единствено число, женски род, членувано ефѐктно - единствено число, среден род, нечленувано ефѐктното - единствено число, среден род, членувано ефѐктни - множествено число, нечленувано ефѐктните - множествено число, членувано
ЕФЀКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който създава, предизвиква ефект (в 1 и 3 знач.). Фани пристигна след няколко минути, както винаги, забързана и ефектна, в жълта кола, с жълти, до лактите ръкавици. Дори червилото ѝ имаше някакъв съмнителен жълтеникав отенък. П. Вежинов, БГ, 147. Тъй като обикновено е ефектен — пари за модни дрешки отпускат мама и татко, той [„градският полумъж“] кокетничи, докарва се. Хр. Домозетов, ОР, 121. Посещаваха го [бизнесмена] много ефектни млади момичета. ДТ, 1997, бр. 342, 8. Тоя жизнерадостен момък имаше голяма слабост към ефектните фрази и всякога щедро си служеше с най-хиперболични образи. Й. Йовков, Разк. II, 104. Но ако през онази дъждовна вечер,.., дрехите го правеха да изглежда някак скромен и свит, сега външността му бе ефектна и тържествена. Д. Димов, ОД, 119. Такъв беше неговият характер. Обичаше ефектните жестове, наполеоновските пози. Влечението към външен блясък, заедно с навика му да заповядва, да не търпи противоречие — ето „тайната“ на успеха му. Л. Стоянов, Б, 27. Ефектен тоалет. Ефектна церемония. Ефектно начало.
2. Рядко. Ефективен.