жѝлест - единствено число, мъжки род, нечленувано жѝлестия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член жѝлестият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член жѝлеста - единствено число, женски род, нечленувано жѝлестата - единствено число, женски род, членувано жѝлесто - единствено число, среден род, нечленувано жѝлестото - единствено число, среден род, членувано жѝлести - множествено число, нечленувано жѝлестите - множествено число, членувано
ЖЍЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с изпъкнали сухожилия, жили (в 1 знач.).
Сухите му жилести ръце трепереха от старческа немощ; мъчително дишане свиваше и разпущаше гърдите му. Ст. Загорчинов, ЛСС, 43. Стреснатият кон пръхтеше и пъргаво разтваряше жилестите си крака. Селото скоро остана в падината. Ем. Станев, ИК I и II, 9. Вратът на шофьора е жилест, ушите синкави и грапави от острите студове през зимата. П. Вежинов, НС, 54. На тънката жилеста шия се люлееше малка кожена торбичка. Гр. Угаров, ПСЗ, 70.See more2. За човек – който има слабо, но стегнато с твърди мускули и сухожилия тяло. Само че Обрад изглеждаше слаб като вейка, а богомилът, макар и мършав, беше жилест и корав. Ст. Загорчинов, ДП, 346. И бай Нико бе доста сух, но мускулест и жилест, от цялата му фигура лъхаше непоклатимо здраве. П. Вежинов, ЗНН, 46. Сух, жилест мъж в синя блуза и завърнати ръкави раздухваше току-що запаления огън. А. Гуляшки, МТС, 55.
3. За растение – който трудно се чупи или къса; жилав. Мярнаха се през жилестите клони на орех сините стени на стара църква. К. Константинов, ППГ, 275. Повехналите къпини оплитат с многобройните си жилести корени камънаците. З. Сребров, Избр. разк., 245. Слънцето се бе наклонило на запад, сухите жилести габъри на стръмния бряг на дола хвърляха дълги редки сенки. П. Вежинов, ВП, 124. Но по утъпкан път ли да вървим? / През тръни и през жилести къпини / по урвите напряко все пъхтим. Бл. Димитрова, Л, 77.
– Друга (диал.) форма: жѝляст.