житѐйски - множествено число, нечленувано житѐйския - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член житѐйският - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член житѐйска - единствено число, женски род, нечленувано житѐйската - единствено число, женски род, членувано житѐйско - единствено число, среден род, нечленувано житѐйското - единствено число, среден род, членувано житѐйските - множествено число, членувано
ЖИТÈЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до живота, който е свързан с живота (в 9 знач.); жизнен.
Той се беше приучил, щом прекрачи тоя праг [на книгохранилището], да не мисли за житейските си работи и неволи. А. Дончев, СВС, 103. По неговото кръгло и благо лице тия житейски несгоди изписаха дълбоки бръчки. Елин Пелин, Съч. III, 25. Обичахме го затова, защото не резонираше и в никой случай не натрапваше другиму своите житейски правила. Ал. Константинов, Съч., 305. „Хайде, напрегни мозъка си ти, който имаш богат житейски опит и си мъдър и стоманен ръководител.“ А. Гуляшки, ЗР, 274. Той беше възрастен човек, имаше голяма житейска опитност и аз обичах да слушам афоризмите му. Й. Йовков, Разк. II, 44-45. Житейски въпроси. Житейска мъдрост. ● Обр. Слезнал ненадейно от университетската скамейка в житейското море, той беше като човек, паднал от небето на земята. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 94. Изкачвайки се упорито по житейската стълба, той получава образование и завършва философия в Букурещкия университет. Г. Белев, КР, 9. Житейските наши пътеки тогаз / едва се допряха и пак / издебна ни мълком раздялата зла. Хр. Смирненски, Съч. I, 9.See moreЖИТÈЙСКИ. Нареч. от прил. житейски. Много изследователи, особено привърженици на хуманистичната психология, предпочитат да говорят за „човешки потенциал“ вместо за „индивидуалност“, но това е по-неопределен и житейски трудно разбираем термин, отколкото „индивидуалност“. Б. Минчев, ОП, 133. Той се оказа неподготвен житейски.