заба̀вно -
1 весело - комично - смешно - хумористично - забавно - смехотворно 2 интересно - любопитно - забавно - увлекателно - увличащо
ЗАБА̀ВНО1 нареч. 1. По забавен начин; интересно, занимателно.
От Атина можеха да се купят разни елегантни неща. Може би щяха да срещнат изискани чужденци, предимно английски туристи, и да прекарат забавно. Д. Димов, Т, 47. За всеки един случай той разполагаше с по няколко анекдота, които, макар и да бяха слушани много пъти, не бяха никому омръзнали, главно поради рядкото умение да разказва забавно и духовито. Д. Немиров, Д № 9, 13. Междувременно Альоша и Жорко отдавна са се помирили и отново си играят забавно на пясъка. Тарас, ТМ, 8. Прекарах предоволно и забавно. / Страната е чудесна! Кой да знай! / Бях там като във рай. Д. Подвързачов, Б, 20.See more2. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. а) С крат. лич. местоим. в дат. Означава, че някой се забавлява, развлича, че му е интересно, приятно. Човекът бе съзрял, навярно, нейното недоволно лице и искаше да се извини. Хитрува! – помисли тя. Стана ѝ забавно. К. Константинов, СЧЗ, 55. б) Означава, че някъде има весело настроение, че е приятно, интересно. – Става забавно!... рече той. – Баронът кани за танц вашата съгражданка, а тя му отказва. Гледайте, Лихтенфелд стои като прът и хората го зяпат. Потресающа сцена!... Д. Димов, Т, 118.
ЗАБА̀ВНО2 нареч. Остар. Забавено. От селото Преслав излязваше един млад человек и ся опъти към ближната гора. Той вървеше забавно и на бледото му лице беше запечатана дълбока печал. В. Друмев, НФ, 37-38. Вторите зъби не никнат като първите, забавно и непресекнато, а избиват изведнъж така, щото детето понякога нито го усети. А. Начев, (превод) Лет., 1872, 144. Ако мислите за някой предмет стават забавно, то забавно ся и подбират една по друга и речите. Й. Груев, КЛ (превод), 2.