зага̀дка - единствено число, нечленувано зага̀дката - единствено число, членувано зага̀дки - множествено число, нечленувано зага̀дките - множествено число, членувано
ЗАГА̀ДКА ж. 1. Нещо, което е трудно за разбиране и обясняване, което буди недоумение с неяснотата си.
Не искаме и не можем да вникнем в сложната и необятна загадка на това събитие [войната]. Й. Йовков, Разк. III, 109. Ами рентгеновите лъчи? Ами телепатията? Ами страшната загадка на спиритическите проявления? Ив. Вазов, Съч. XI, 70. Трудно беше да се узнае какво таи в себе си този офицер с две лица. Загадка! Даваше вид уж, че се радва на новите порядки в школата, но удадеше ли му се случай, не пропускаше да покаже вълчите си зъби. А. Станоев, П, 73. // Нещо неразбираемо, неразгадаемо; тайна. Направи ми впечатление от разговорите, че специалистите по различните уреди обикновено ходят по двама. „Защо по двама? – питах се. – Дали няма някаква загадка тука?“ Й. Радичков, СР, 175. На малката дървена масичка под лозата ние прекарвахме до вечерта в тихи и прояснени от вдъхновение разговори за бога, за суетата на живота и загадката на смъртта. Елин Пелин, Съч. IV, 9-10.See more2. Труден за разрешаване въпрос, задача, проблем, който трябва и може да се разбере и обясни. Остана само една загадка: защо Хаджи Драган женеше Тиха за същия тоя момък, чиито сватовници беше върнал преди месец? Й. Йовков, СЛ, 171. Стефан трепна развълнувано. Загадката, която го измъчваше от няколко дни, се беше разрешила. Д. Димов, Т, 78. По стръмния път на изследване учените се спират пред нова загадка – каква е същността на възпламеняването, какво се извършва в горивото през тази фаза? В. Цокова, ОПВ, 35.
3. Само мн. Загатване, намек, недомлъвки. – Не, Младене, не обичам, когато хората приказват със загадки! А. Наковски, МПП, 108. Живко: – Под крило си расъл. От лъха на ветреца са те пазили. Найден: – Не ми говори със загадки, а ми кажи право истината в очите. Р. Стоянов, М, 41.