заго̀лвам - първо лице, единствено число, сегашно време заго̀лваш - второ лице, единствено число, сегашно време заго̀лва - трето лице, единствено число, минало свършено време заго̀лваме - първо лице, множествено число, сегашно време заго̀лвате - второ лице, множествено число, сегашно време заго̀лват - трето лице, множествено число, сегашно време заго̀лвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време заго̀лвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време заго̀лвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време заго̀лваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време заго̀лваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време заго̀лвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение заго̀лвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение заго̀лващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заго̀лващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие заго̀лващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие заго̀лваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заго̀лващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие заго̀лващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заго̀лващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие заго̀лващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие заго̀лващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие заго̀лвайки - деепричастие заго̀лвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие заго̀лвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие заго̀лвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие заго̀лвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие заго̀лвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие заго̀лвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие заго̀лвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие заго̀лвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие заго̀лвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие заго̀лван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие заго̀лвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие заго̀лваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие заго̀лвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие заго̀лваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие заго̀лвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие заго̀лваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие заго̀лвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие заго̀лваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАГÒЛВАМ1, -аш, несв.; загòля, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Повдигам, леко отмахвам край на дреха, за да открия гола част на тялото; оголвам. – Крак ли е то – сухо дърво – говореше той, като заголваше болния си крак. Й. Йовков, ЖС, 210. заголвам се, заголя се страд. и възвр.See moreЗАГÒЛВАМ2, -аш, несв.; загòлна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. загòлнат, св., прех. Диал. Залъгвам2. Така плачейкюм си сам сиромайот, го стемнило и како що си седел, видел кай излегуало чад от огон, тогай бърго запален. „Ха – рекол сам со себе, – онде можит да имат некой овчари, чекай да пойдам, белким ке ми даат троа леб, за да заголнам душа.“ БНТв ХI, 371. заголвам се, заголна се страд.