задвѝжвам - първо лице, единствено число, сегашно време задвѝжваш - второ лице, единствено число, сегашно време задвѝжва - трето лице, единствено число, минало свършено време задвѝжваме - първо лице, множествено число, сегашно време задвѝжвате - второ лице, множествено число, сегашно време задвѝжват - трето лице, множествено число, сегашно време задвѝжвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време задвѝжвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време задвѝжвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време задвѝжваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време задвѝжваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време задвѝжвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение задвѝжвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение задвѝжващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задвѝжващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие задвѝжващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие задвѝжваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задвѝжващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие задвѝжващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задвѝжващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие задвѝжващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие задвѝжващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие задвѝжвайки - деепричастие задвѝжвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие задвѝжвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие задвѝжвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие задвѝжвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие задвѝжвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие задвѝжвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие задвѝжвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие задвѝжвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие задвѝжвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие задвѝжван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие задвѝжвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие задвѝжваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие задвѝжвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие задвѝжваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие задвѝжвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие задвѝжваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие задвѝжвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие задвѝжваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАДВЍЖВАМ1, -аш, несв.; задвѝжа, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Започвам да движа. Бората се показа на вратата и плахо задвижи очи от един на друг да разбере какво се е случило. К. Петканов, ДЧ, 79. Той се запреви и заигра с пръсти по струните на контрабаса, а пък артистът, който държеше в лявата си ръка инструмента, задвижи лъка и ние чухме модерния през това време в Ню Йорк шлагер: „Целуни ме, Флоренс“. Г. Белев, КВА, 275. задвижвам се, задвижа се страд.See moreЗАДВЍЖВАМ СЕ несв.; задвѝжа се св., непрех. Започвам да се движа. Най-сетне, без да духа вятър, листата на близката букова гора затрептяха, задвижиха се и от това се чу тих ромон, меко шумолене. П. Проданов, С, 123. Нещо пред очите ми се завъртява и светва като синкав кръг, задвижва се, затреперва и се губи. Д. Габе, Н, 16. Лилянка се задвижи от единия ъгъл на стаята до другия и гласно заповтаря приветствието. К. Петканов, В, 28. И изведнъж той променя песента на кавала. Пръстите му се задвижиха по друг ред. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 7.
ЗАДВЍЖВАМ2, -аш, несв.; задвѝжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Привеждам в движение, обикн. машина. „Каква сила трябва да се употреби – размишлява Кибалчик, – която да задвижи една летателна машина?“ ВН, 1957, бр. 1927, 4. Водата му [на гейзера] била толкова обилна, че лесно могла да задвижи воденицата с три камъка. ВН, 1958, бр. 2216, 4. ● А ние, този малък екип от творци, задвижваме огромната машина от администрация, съдебна и изпълнителна власт. Стотици хиляди чиновници работят, за да защитават нашите права. Култ., 2017, бр. 24 [еа].
2. Давам началото на някакво начинание (проект, законопроект и под.). Ние се ангажираме всяка година да помагаме за създаването на над 100 000 работни места, като задвижваме развитието на много важни за страната проекти. Дем., 2001, бр. 129 [еа]. Сега задвижваме законодателни промени, които трябва да предложим през февруари на парламента. С, 2016, бр. 8238, 15.
3. Допринасям за развитието, функционирането, осъществяването на нещо. Ако тези кадри не могат да се преквалифицират или да надграждат своята квалификация, ще бъде много трудно да задвижваме икономиката и бизнеса. С, 2016, бр. 8549, 12. В цял свят банките свалят лихвените проценти, за да задвижат икономиката. Д, 2008, бр. 289 [еа]. задвижвам се, задвижа се страд. Осемте турбини на ледоразбивача се задвижват от парата, произведена от топлината на реакторите му. К. Кузов, ПВС, 80. Машините се задвижват от опитни ръце.
ЗАДВЍЖВАМ СЕ несв.; задвѝжа се св., непрех. 1. За машина и под. – осъществявам действието си, работя, в движение съм.
2. Прен. В състояние на развитие съм, развивам се, работя. Има и проекти за 4-лентов път и скоростна жп връзка Видин – София. Ако бизнесът и икономиката в региона се задвижат, няма как да не се построи и тази инфраструктура. Вид., 2012, бр. 28, 2.
3. Прен. Обикн. за общност от хора – ставам активен, предприемам действия, обикн. вследствие някакво събитие; раздвижвам се. Студентите са много прави в исканията си. Ние като общество винаги се задвижваме, когато има трагичен случай. Д, 2008, бр. 294 [еа].