заѐмам - първо лице, единствено число, сегашно време заѐмаш - второ лице, единствено число, сегашно време заѐма - трето лице, единствено число, минало свършено време заѐмаме - първо лице, множествено число, сегашно време заѐмате - второ лице, множествено число, сегашно време заѐмат - трето лице, множествено число, сегашно време заѐмах - първо лице, единствено число, минало несвършено време заѐмахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време заѐмахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време заѐмаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време заѐмаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време заѐмай - второ лице, единствено число, повелително наклонение заѐмайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение заѐмащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заѐмащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие заѐмащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие заѐмаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заѐмащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие заѐмащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заѐмащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие заѐмащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие заѐмащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие заѐмайки - деепричастие заѐмал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие заѐмалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие заѐмалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие заѐмала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие заѐмалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие заѐмало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие заѐмалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие заѐмали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие заѐмалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие заѐман - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие заѐмания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие заѐманият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие заѐмана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие заѐманата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие заѐмано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие заѐманото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие заѐмани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие заѐманите - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 вземам - взимам - заемам - заимствам 2 заемам (свободно време и др.) - ангажирам - запълвам - заангажирвам 3 заемам - изпълвамSee more4 заемам - помещавам се
ЗАÈМАМ1, -аш, несв.; заèма, -еш,
мин. св. заèх, прич. мин. св. деят. заèл, прич. мин. страд. заèт, св., прех. 1. Давам пари, вещи и под. на някого за временно ползване при определени условия за връщане. На Кабака трябваха стотина лева, а никой не можеше да му заеме. Г. Караславов, Избр. съч. I, 177. – Слушай, заеми ми утре някой и друг патрон за зайци. – Хайде де, пак си ги надушил някъде. Ще дам, ама ще обадиш къде ще ходиш. Елин Пелин, Съч. IV, 226. – Како Иванице! – извика Къньовица, като застана пред пруста. – Ами заеми ми желязото си, мари, та да изгладя на моя хубостник ризата! А. Гуляшки, СВ, 299. – Чичо Златане, брашното е на свършване! Голямо добро ще ми направиш, ако ми заемеш три, четири крини ръж. К. Петканов, БД, 55. Еди беше мрачен. Може би той вече съжаляваше, че ми беше заел смокинга си. П. Вежинов, ДВ, 36.See more2. Получавам пари, вещи и под. за временно ползване при определени условия за връщане. Парите няма да ми стигнат. Заех от един другар и му дадох пълномощно да получи заплатата ми, ако много му потрябват. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 110. Досьо даде гощавка. Разопакова една каса от искрящото токайско, нави грамофона с партизанските маршове, които зае от директора на прогимназията, и дълго вилата ехтя от революционни мелодии. А. Гуляшки, МТС, 66. Дадох му една чашка кафе – заела го бях от кръстницата. Й. Йовков, ЖС, 30.
3. Разг. Възприемам, използвам или усвоявам чужди идеи, мисли, навици, нрави и под.; заимствам. Елена тръска също ръката на приятелката си и пита с афектираната усмивка, която е заела от младата си господарка. Ив. Вазов, Съч. IХ, 207. Законите на дванадесеттях таблици, които заеха римляните от елинските законоположения, били написани на мед. П. Р. Славейков, СК, 50.
4. Езикозн. За език, реч – възприемам, усвоявам в състава си думи от чужд език; заимствам. Според нас, когато една дума я има и в живия език, ние свободно можем да заемаме всичките производни от нея думи от другите славянски наречия. К. Попов, ИБКЕ, 31. Не е изключено, разбира се, в руски език те [термините трибой, петобой, десетобой и многобой] да са калки и от немски или направо от старогръцки. В български език обаче термините са били заети наготово от чешки език. Св. Иванчев, ПБСЕ, 327. Те [славяните] заели от траките много географски и лични имена, които са се запазили до днешен ден. П. Делирадев, БГХ, 17. заемам се, заема се страд.
– Друга (остар. и диал.) форма: заѝмам.
ЗАÈМАМ2, -аш, несв.; заèма, -еш, мин. св. заèх, прич. мин. св. деят. заèл, прич. мин. страд. заèт, св., прех. 1. Намирам се някъде или се разполагам, настанявам някъде върху дадено пространство, място, което запълвам. Той влезе в купето, съблече се на тъмно, за да не буди двамата спътници, които заемаха отсрещните легла. Ем. Манов, БГ, 16. С два скока той се намери при автомобила и с разтуптяно сърце зае направеното му до Вяра място. Ив. Мартинов, ДТ, 33. Военната музика, заела подиума в дъното на ресторанта, свиреше непрекъснато народни китки и потпури из опери. Д. Ангелов, ЖС, 220. Дойдоха нови болни офицери и заеха двете легла – моето и на подпоручик Костов. Л. Стоянов, Х, 116. Предните чинове заеха първенците и беят. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 101. И ей надлъж и шир заеха тротоари, / прииждат, блъскат се, припират и тълпят – / цилиндри, шапки там на слънцето блестят, / и рокли от джамфес. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 251 // Стоя или се нареждам, заставам в дадена редица. Васил заемаше най-крайното място в редицата. А. Гуляшки, МТС, 324. Илич зае левия фланг на партизанската верига. Д. Ангелов, ЖС, 428 // В съчет. с позиция, пусия. Настанявам се или заставам на подходящо и удобно място за сражение, засада. Разпръснатите в настъплението дружини и полкове се сгъстиха и бързо заемаха изходни позиции срещу укрепената линия. П. Вежинов, ЗЧР, 210. Това беше друга височина, където една от четите трябваше да заеме позиция, докато се стъмни добре, както беше решено. Д. Талев, ГЧ, 449. Залаяха овчарски кучета. Гората се смълча и даде път на бодро ехо. Пръв рипна Богдан, грабна оръжие и изсвири с уста хайдушкия знак. Дружината наскача, бърже се пръсна и зае пусия. К. Петканов, Х, 159. – Ти, брате – рече му той, – ще заемеш пусия тук! – и посочи му трепетликата, която надничаше от високата скала над реката. А. Страшимиров, ЕД, 186.
2. Настанявам се да живея някъде или да обитавам (задълго или временно) дадено помещение, жилище и под.; наемам. Отиваме в селото и заемаме същите квартири, които имахме преди боя. Й. Йовков, Разк. II, 182. Тя зае една малка стаичка срещу широкия Ванков дом. Кр. Велков, СБ, 35-36. До края на седмицата заехме помещението. То беше както всички други: отпред – място за магазин, отдире – кухня, антре и стая за живеене. Г. Райчев, Избр. съч. II, 186. Заехме с бай Ганя две съседни стаички. Ал. Константинов, БГ, 13.
3. За предмети, мебели и под. – запълвам, изпълвам изцяло или частично с обема си дадено пространство, помещение и под. Стаичката бе разкривена, сякаш смазана, с почернял от времето таван и с несъразмерно голяма за нея варосана печка, която заемаше целия ъгъл до вратата. Ем. Станев, ИК I и II, 43. Бъчвата заемаше повечето място в каруцата, затуй Параскевица и Кольо бяха седнали отпред. Й. Йовков, ЖС, 74. Камионът отива за бойни припаси, той е натоварен със сандъци, които макар и празни заемат много място. Р. Стоянов, Х, 98. Едната стена и до половина от другите две заема леглото, а до него е сложена малка, трикрака масичка. Г. Райчев, Избр. съч. I, 9. // Обхващам, включвам в границите си определена площ, върху която се намирам. Чардакът заемаше по-голямата част от втория кат на къщата. Ем. Станев, ИК I и II, 189. България заема площ от 110 915,5 км2. Δ Двата магазина заеха почти целия партерен етаж на жилищния блок. // С обема си представлявам или обхващам част от нещо цяло (обем, дължина, височина). Най-характерната особеност на дивата свиня е конусовидната ѝ глава. Тя е голяма и заема една трета от цялото ѝ тяло. П. Петков, СП, 39. Пращам ви началото на тая биография, която ще заеме няколко подлистника на „Напред“. Ив. Вазов, НПис., 77. Историята на първото българско царство до самото му разтуряне в 1019 год. г. Иречек е изложил в шест глави, които заемат всичко 25 страници. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 220.
4. Прен. Изцяло изпълвам, завладявам съзнанието, мислите, вниманието или времето на някого. Беше станало така, че българинът зае мислите ѝ и постепенно, неусетно чувството на близост я обземаше изцяло. Д. Добревски, БКН, 120. Спасението на революцията и Франция заемаше всичките му минути. Ив. Вазов, Съч. IХ, 119.
5. Завладявам със сила, с бой дадена територия, населено място, сграда и под.; превземам, завземам. Ще заемат града. Оттам нови чети с ново оръжие ще потеглят на помощ на Стара Загора. З. Сребров, Избр. разк., 52. Част от работниците трябва да се хвърлят в улична борба, а останалите – да заемат складовете. Д. Димов, Т, 230. Авангардът бавно ще заеме и огледа върховете и гората пред нас. Й. Йовков, Разк. II, 112. Близостта на българската столица изостри още повече алчността на тия скиталци и те чакаха по-скоро знак да я заемат с пристъп и разграбят. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 16. Една част от тая армия ще остане в Рахово, другата част ще се отправи към Плевен да заеме редута Гривица. Ал. Константинов, Съч., 87. Дебелият пръст на командира показваше местата, които частите на полка заемаха в тоя момент. Ив. Мартинов, ДТ, 44.
6. Прен. В съчет. с длъжност, служба, пост, положение и под. Постъпвам на определена длъжност или изпълнявам функции, свързани с някакво служебно положение, пост. Аз съвсем чистосърдечно и искрено го излъгах, че съм назначен чиновник в Шумен и че още на другия ден трябва да замина, за да заема длъжността си. Стр. Кринчев, СбЗР, 343-344. Той се беше отделил напълно от родителите и брат си. Издържаше се сам, като заемаше някаква дребна канцеларска длъжност в склада на „Никотиана“. Д. Димов, Т, 221. Още щом зае председателското място в общината, Прангата взе да мисли и като какво би трябвало да направи зарад селото. Т. Влайков, Съч. III, 225. Мисля, че той [турчинът] беше гюмрюкчия, новоназначен за такъв в Панагюрище, и сега идеше да си заеме поста! З. Стоянов, ЗБВ II, 31. – Разбери, че раят не е за хора като тебе! Тук живеят само душите на ония, които са заемали видно обществено положение на земята. Св. Минков, РТК, 177. ● В съчет. с място и несъгл. опред. или крат. дат. мест. Едно време този човек беше мой ученик .. Това момче тогава проявяваше едно изумително невежество .. – И какво работи сега? – Не знаеш ли? Учител е .. – Какво преподава? – Как – какво? История, разбира се! На мое място е. Прави-струва, уволниха ме и ми зае мястото. Чудомир, Избр. пр, 49-50. Глухонемият се навърташе около църквата, помагаше кое-що. Отначало дядо Ганчо се сърдеше и сумтеше, задето му се бърка в работата, но сетне, като видя, че глухонемият не може да му заеме мястото, отпусна се и дори се помъчи да го командува. Г. Караславов, СИ, 14-15. А между тях като старши, заел мястото на Иля, стоеше Панайот Хитов със своите сливенски одеяния и радостно се усмихваше. Ст. Дичев, ЗС I, 404.
7. В съчет. с престол, трон, власт и под. Ставам владетел, цар. [Княгинята] беше на петнадесет години, когато умря император Юстиниян, а Юстин, нейният баща, племенник на покойния император, зае престола. Ст. Загорчинов, ЛСС, 34. От всички се радвал най-много магьосникът. Щом Великият дух на Омразата заел престола, той му напомнил, че е обещал да го направи безсмъртен. Н. Райнов, КЧ II, 9-10.
8. Прен. В съчет. с място и съгл. опред. към него. Имам или придобивам някакво, обикн. важно значение в дадена област, в нещо. Значително място в стопанското минало на Карлово и неговата околия заема отглеждането на розата. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. Втори час откак той кроеше планове. Най-същественото място в тези планове заемаше въпросът за парите, с които да се купи оръжие. Ст. Дичев, ЗС I, 379. Големият интерес към научнофантастичните произведения се дължи на задълбочения интерес на младежта към откритията и изобретенията, към развитието на науката и техниката, които заемат централно място и имат огромно значение. С, 1952, кн. 12, 172. Неговото [на Г. Райчев] книжовно дело се утвърди и зае трайно място в съзнанието на нашата културна и творческа интелигенция. А. Каралийчев, С, 250. // Нареждам се на определено място в класация, статистика. Нашата страна зае едно от първите места в света по процента на завършващите средно и висше образование младежи и девойки. Ист. VII кл, 178.
9. Прен. В съчет. с поза, вид, стойка и под. и съгл. или несъгл. опред. към тях. Приемам, придобивам някакъв външен вид; вземам. Той влиза в счетоводството, запознава се елегантно с някои от хората и заема тържествена поза в средата на стаята. Н. Каралиева, Н, 63. Когато Муци излезе, Манасиев наново наведе глава и зае пак същата неподвижна поза. Й. Демирев и др., ОС, 107. Гороломов зае още по-театрална поза, тури пръст на устата си и сниши гласа си. Й. Йовков, ПГ, 10. – Господине, момиче ли търсите? Хайде да ви дам тази мома. Дако се опомни, зае господарски вид и погледна. Г. Райчев, ЗК, 15. Ние сме млади и просветени мъже, а не стари и изветрели баби! – и Дринов зае вид на обиден. К. Петканов, В, 103. Казански стана от фотьойла бързо и чевръсто и зае мирна стойка. Д. Ангелов, ЖС, 657.
10. Прен. В съчет. с позиция, становище и под. и съгл. или несъгл. опред. към тях. Изразявам, изказвам или застъпвам с думи и дела определено мнение по даден въпрос. Отиде той при своите стари приятели. И да ги видиш ти каква позиция заеха! – Богатите – казват те – нека те да дават, ние, селяните, откъде ще вземем толкова пари? Г. Караславов, Избр. съч. II, 424. Тук трябва да изтъкнем как се развиват отношенията на дружеството към Одеса, след като Тошков и другарите му заемат една враждебна позиция към него. М. Арнаудов, БКД, 137. Заемам неправилно становище по даден въпрос. заемам се, заема се страд. Колкото до местата на педагозите, то те се заеха от такива лица, които за парче хлебец са готови да цалунат папуча и на най-подлата твар. С, 1872, бр. 43, 338.
– Друга (остар. и диал.) форма: заѝмам.