зака̀на - единствено число, нечленувано зака̀ната - единствено число, членувано зака̀ни - множествено число, нечленувано зака̀ните - множествено число, членувано
ЗАКА̀НА ж. Проявено или заявено намерение да се причини някому нещо зло, неприятност; заплаха, заканване2, заплашване. –
Но запомни добре. Ако намислиш да избягаш и се укриеш, тогава наистина ще умреш. – Няма да избягам – рече Божикин, премалял от страх пред заканата на Кучеглавия. Д. Ангелов, ЖС, 55. – Ах, червеят му!... – викна Стефан .. И се надигна от мястото си, сякаш се канеше да тръгне и изпълни страшната си закана. Ст. Дичев, ЗС I, 138. Той [П. Каравелов] постоянно произнасяше грозни закани. „Докато не избеся на всяка върба по един чорбаджия, няма да има мир в тази страна.“ С. Радев, ССБ I, 245. Врагът от три деня наоколо храма / гърмеше отчаен. Ни страх, ни измама, / ни бой, ни закани нямаха успех. Ив. Вазов, Съч. I, 177. // Израз на такова намерение. Но като я похвали от една страна, тя продължи и с някаква закана в гласа си: – Ами ще се научиш да месиш и баници! Като се омъжиш, като ти се народят деца – и баници ще месиш, и пелени ще переш. Д. Талев, ПК, 253.See more