закачлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * закачлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член закачлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член закачлѝва - единствено число, женски род, нечленувано закачлѝвата - единствено число, женски род, членувано закачлѝво - единствено число, среден род, нечленувано закачлѝвото - единствено число, среден род, членувано закачлѝви - множествено число, нечленувано закачлѝвите - множествено число, членувано
ЗАКАЧЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който обича да подхвърля закачки, да се шегува, да задиря. –
Кого търсиш, чичо? – се спря пред него дребно, весело, закачливо момче. П. Спасов, ХлХ, 119. Агентът бе един възнисичък и доста дебеличък, винаги весел, винаги закачлив. Д. Калфов, КР, 21. Ето, сега ще види майка си, ще види баща си. И той подтичваше, нетърпелив, закачлив, весел. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 390. Страстта му към Марина се усили – беше закачлив като съпруг през меден месец и Марина сияеше. Ем. Станев, ТЦ, 70. Закачливи деца.See more2. Който изразява закачливост, шеговитост. Очите ѝ светеха от закачлива доброта. М. Смилова, ДСВ, 239. Стоян Генчев щракна копчето и затвори радиото. После се обърна със закачлив тон към беловеждия старец: – Дядо Пинто, какво пък толкова им харесваш на русите? Д. Ангелов, ЖС, 135. Закачливите очи на момичето го сломиха изведнъж и за пръв път в живота му в тихото сърце на храненика трепна непознатата и тревожна нотка на любовта. К. Велков, СБ, 36. Закачлива усмивка.
3. Диал. Който обича да се заяжда, да се кара; заядлив. Закачлив човек.
4. Диал. Който съдържа предизвикателство; предизвикателен. Председателят откри и даде думата на Грънчаров. После ръководителят започна своя закачлив и справедлив доклад: „Нашите грешки в съревнованието“. Цв. Ангелов, ЧД, 204.