залъ̀гвам - първо лице, единствено число, сегашно време залъ̀гваш - второ лице, единствено число, сегашно време залъ̀гва - трето лице, единствено число, минало свършено време залъ̀гваме - първо лице, множествено число, сегашно време залъ̀гвате - второ лице, множествено число, сегашно време залъ̀гват - трето лице, множествено число, сегашно време залъ̀гвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време залъ̀гвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време залъ̀гвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време залъ̀гваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време залъ̀гваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време залъ̀гвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение залъ̀гвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение залъ̀гващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие залъ̀гващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие залъ̀гващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие залъ̀гваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие залъ̀гващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие залъ̀гващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие залъ̀гващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие залъ̀гващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие залъ̀гващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие залъ̀гвайки - деепричастие залъ̀гвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие залъ̀гвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие залъ̀гвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие залъ̀гвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие залъ̀гвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие залъ̀гвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие залъ̀гвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие залъ̀гвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие залъ̀гвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие залъ̀гван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие залъ̀гвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие залъ̀гваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие залъ̀гвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие залъ̀гваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие залъ̀гвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие залъ̀гваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие залъ̀гвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие залъ̀гваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАЛЪ̀ГВАМ1, -аш, несв.; залъ̀жа, -еш,
мин. св. залъ̀гах, св., прех. и непрех. Започвам да лъжа. От миналата година са ме залъгали, че ще ме назначат на работа.See moreЗАЛЪ̀ГВАМ2, -аш, несв.; залъ̀жа, -еш, мин. св. залъ̀гах, св., прех. 1. Говоря, казвам на някого нещо невярно, за да прикрия истината, обикн. с цел да го успокоя, да се предпазя от неприятности и др. Ангелика трябваше да залъгва майка си по-изкусно за своите зачестили посещения у съседката. Д. Талев, ГЧ, 237. Писмото, което Емилия му бе оставила, сега го разбираше съвсем иначе. То беше фалшиво писмо, лицемерно. Тя го бе писала, за да го залъже само, да прикрие своя грях. Ст. Даскалов, СЛ, 319. – Не разбирате ли, че капитанът се опитва да ни залъже. Ние сме пред гибел. П. Вежинов, НБК, 118.
2. Отвличам, отклонявам вниманието на някого от нещо, като го насочвам към друго нещо, обикн. за да го успокоя, да му разсея подозрението и под.; залисвам. Разбрах, че бай Васил ме залъгва, за да може да кара по-полека. Й. Йовков, Разк. III, 34. Реши, че е добре да подстриже надвисналата му над челото и ушите коса. Взема големите ножици и като го залъгваше, че ще му направи „калпак“, залови се с работата. Кл. Цачев, ГЗ, 20. Тате се държеше отрицателно към лечебните средства на баба попадия. Той смяташе, че тя със своята доброта и галене само ни залъгва, та ни се струва, че ни минава. Г. Белев, ПЕМ, 17. Трябва да кажа нещо, да го залъжа и да се измъкна. С. Славчев, БФ, 239. // Укротявам, утешавам, успокоявам разплакано дете, като му отвличам вниманието; залисвам. Наду се онова ми ти дете, завря се в плевнята и зарева. Намери го тя, помъчи се да го залъже, да го утеши – не може. Г. Караславов, Тат., 43. Тя в това време повиваше детето, а по-големичкото, което ревеше за хляб, тя залъгваше да почака още мъничко. Т. Влайков, Съч. II, 127. Мана стана да укроти детето, което така високо плачеше от страх, та трябваше да го изведат от стаята, да го залъжат с нещо навън. Кл. Цачев, ГЗ, 56.
3. Давам лъжлива надежда на някого, заблуждавам, мамя някого с празни думи, обещания. Мръсник... Срам го било да му стане зет, а не го беше срам да го залъгва с дъщеря си, за да му работи за трима. Г. Караславов, СИ, 115. – Мисля, че ще те освободят. – Истина ли ми казваш, или само ме залъгваш – запита той тревожно. М. Грубешлиева, ПИУ, 282. Селяните са се бунтували и новият руски цар Александър втори заповядал да им се даде свобода. Но господарите само са ги залъгали и нищо не са им дали. Д. Талев, ПК, 206.
4. Рядко. Накарвам някого да се влюби в мене или да се ожени за мене; подлъгвам. Мома ли момък ще залъже, момък ли мома – млади са, затуй да се галят, да се лъжат. П. Тодоров, Събр. пр II, 113. Лазар не я обичаше достатъчно. С леко сърце я залъга той и с новата къща. Д. Талев, ПК, 357.
5. Рядко. Примамвам, подмамвам животно. Кирчо ги [овцете] шибаше с пръчка, ругаеше ги, залъгваше ги, но животните бяха неумолими. К. Ламбрев, СП, 218-219. Един ден дойде кобилка. Сама дойде, спря под стряхата на ковачницата му. Залъга я със захар. К. Петканов, ОБ, 30.
6. Правя някой да престане да усеща остър глад или жажда, като задоволявам само отчасти, в известна степен потребностите му. – Дай ми лешниците, сестро! С тях ще залъжа гладните си дечица. А. Каралийчев, ПС I, 144. Издои кравите и се покачи на тавана да спусне малко сено, колкото да залъже животните. Сл. Трънски, Н, 59. // В съчет. със същ. стомах, уста, гърло и под. Задоволявам само отчасти, в известна степен усещането за глад или жажда. Само студена водица имаше в изобилие и с нея залъгваха празните си стомаси тримата горски работници. М. Марчевски, МП, 114. – Някой сиромах между вас, някой гладен ще да го е било срам да ми обади, че от вчера не е троха в уста турил, та нà, отчупил си е от нечий там хляб, за да си гърлото залъже. А. Страшимиров, А, 229. Подскачаше [птицата] гладна по заскрежените клонки и кълвеше по-едрите пъпки, за да залъже някак гладния стомах. П. Бобев, ГЕ, 31. // В съчет. със същ. глад, жажда, любопитство и под. Намалявам силата на усещането или потребността, изразена в съществителното. При глад тези орехи могат да се ядат, макар че по-скоро залъгват глада, отколкото да нахранят. Й. Радичков, НД, 75. Добре, че бяхме си взели крушки в торбичките и залъгахме с тях жаждата си, инак не зная как щяхме да изтраем. А. Каралийчев, НЗ, 17. Стаматко не беше, изглежда, разположен да отговаря на питанията им [на войниците], та ту се усмихваше, ту изпускаше някоя думица, колкото да залъже тяхното любопитство. Ст. Загорчинов, ДП, 298.
7. В съчет. със сърце, съвест или със съществителни, означаващи чувство. Намалявам силата на преживяванията си, на чувствата си с лъжливо успокоение. В какви измислени светове се е губил, с какви лъжливи мечти е залъгвал сърцето си. П. Вежинов, ДБ, 141. Не залъгвай съвестта си с разкаяние, което не може да премахне вината на празния ти безполезен живот. Д. Димов, Т, 646. – Нищо не е да извадиш и да ги [парите] дадеш, – мислеше си Тодор, като се мъчеше да залъже съвестта си. Й. Йовков, ЖС, 105. Спокойни сърца не спохождат желанья, / нито ги залъгват надежди. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 183.
8. Прен. Рядко. В съчет. с ум. Избягвам сериозните проблеми, като мисля по други, занимавам се с друго и се самоуспокоявам. Чудеше се как това бъбриво италианче постоянно намираше с какво да залъгва ума си. Ал. Бабек, МЕ, 144. А вий сте седнали, нà, с приказници празни / за цигани да си залъгвате ума! П. П. Славейков, КП ч. III, 106. залъгвам се, залъжа се страд. Гладът се залъгва с питки от печена пръст. Това вече не може да се нарече човешко съществувание. Г. Белев, КР, 10. С една консерва, два кокосови ореха, няколко сухара и две парчета сушена риба можеше отначало да се залъжат празните стомаси. Гр. Угаров, ПСЗ, 135.
ЗАЛЪ̀ГВАМ СЕ несв.; залъ̀жа се св., непрех. 1. Отвличам, отклонявам вниманието си от нещо, като го насочвам към друго нещо, обикн. за да се успокоя, да разсея подозрението си и под.; залисвам се. Майката ще плаче. Ще плаче до припадане, ще си скубе косите и няма никога да го прежали, но ще се утешава с другите си синове и ще се залъгва с внучетата. Г. Караславов, Т, 104. Дните минаваха по-лесно – с работата из къщи и по двора, залисва се човек и се залъгва. Ала нощите бяха тежки и претежки за старата самотница. Д. Талев, ПК, 827. Като сянка сновеше из къщата и търсеше с какво да се залъже. Б. Несторов, АР, 127.
2. Понякога с предл. с. Занимавам се с някаква работа, изпълнявам някакви задължения, обикн. ежедневни и незначителни, които поглъщат времето и вниманието ми; залисвам се. През всичкото време Милен си чертаеше мислено какъв хубав живот ще живеят. Старите ще се залъгват с малките, а те и двамата могат да работят. Ст. Даскалов, СД, 200. Между другото аз го попитах какво работи в градинката. – А, залъгвам се – рече той и кимна с глава към розовите храсти. Г. Караславов, СбАСЕП, 248.
3. Понякога с предл. с или със следв. изр. със съюз че. Заблуждавам се, мамя се, като напразно се успокоявам или си давам някаква лъжлива надежда. – Крайно време е да се готвим за освобождението на народа си, а не само да се залъгваме! Ст. Дичев, ЗС I, 117. – Ама ти още ли се залъгваш, че с разни представления, агитки и не знам какви си други щуротии можеш да пробиеш фронта? Ст. Марков, ДБ, 172. Гергин я отбягваше и тя бе престанала вече да се залъгва с предположения, които го извиняваха. Ем. Манов, ДСР, 24. Тя мислеше непрестанно за хромите си нозе и се залъгваше, че може би един ден ще оздравее. Д. Талев, С II, 189. Понеже бяха два различни темперамента, тя не само че не се привърза към него, както се залъгваше през първите години след женитбата, но с течение на времето все повече и повече изстиваше и охладняваше. В. Нешков, Н, 269.
4. Задоволявам само отчасти, в известна степен някакво свое усещане или потребност (глад, жажда, любопитство и под.). Преди да потегли назад обаче, той си спомни, че наблизко лежеше ябълкова градина, с дървета, отрупани от плод. И реши да напълни раницата и отнесе на другарката, за да се залъже. Ив. Хаджимарчев, ОК, 319. Вадеше от джобовете си корички корав хляб, подсмърчаше сърдито, поднасяше го до влажните муцуни и гальовно приказваше: – Бе турете нещо на най-гладното, байчовци, залъжете се с по една трошица. А. Гуляшки, ЗР, 237. Наистина въглищата от тези мини бяха слаби, лоши, но по-добре да се залъжат с нещо през зимата, отколкото да се свиват пред празните печки. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 103.
◊ Залъгвам / залъжа окото на някого. Разг. Външният ми вид създава впечатление, че съм хубав, доброкачествен, без всъщност да съм такъв. – Гледах аз днес ония спални. Нито материалът им материал, нито изработката им изработка, покрили ги там само с някакъв лъскав шперплат, колкото да залъжат окото на човека. Св. Минков, РТК, 112.