запо̀чвам - първо лице, единствено число, сегашно време запо̀чваш - второ лице, единствено число, сегашно време запо̀чва - трето лице, единствено число, минало свършено време запо̀чваме - първо лице, множествено число, сегашно време запо̀чвате - второ лице, множествено число, сегашно време запо̀чват - трето лице, множествено число, сегашно време запо̀чвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време запо̀чвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време запо̀чвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време запо̀чваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време запо̀чваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време запо̀чвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение запо̀чвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение запо̀чващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запо̀чващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие запо̀чващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие запо̀чваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запо̀чващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие запо̀чващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запо̀чващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие запо̀чващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие запо̀чващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие запо̀чвайки - деепричастие запо̀чвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие запо̀чвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие запо̀чвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие запо̀чвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие запо̀чвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие запо̀чвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие запо̀чвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие запо̀чвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие запо̀чвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие запо̀чван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие запо̀чвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие запо̀чваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие запо̀чвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие запо̀чваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие запо̀чвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие запо̀чваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие запо̀чвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие запо̀чваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 започвам (разговор и др.) - почвам - подхващам (разг.) - захващам (разг.) - подемам 2 тръгвам - започвам (непрех.; за действие) - стартирам (книж.) - започвам се 3 започвам - почвам - подхващам - захващам (разг.) - подемам - пристъпвам (към нещо) - предприемамSee more
1 започвам - довършвамSee more
2 започвам - завършвам
3 започвам - привършвам4 започвам - приключвам
5 започвам - свършвам
6 започвам - завършвам
7 започвам - привършвам
8 започвам - приключвам
9 започвам - свършвам
- 1. започвам
- - От а, бе, започвам
ЗАПÒЧВАМ1, -аш, несв.; запòчна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. запòчнат, св. 1. Прех. Със съюз да и следв. гл. Пристъпвам към извършването на действието, означено със следващия глагол; почвам, захващам1. Стопля се. От стрехите започва да пада сняг. Й. Йовков, Ж 1945, 74. Отварям очи и виждам облаците, които бавно пътуват, като че се въртят в кръг и с тях заедно започваме да се движим и аз, и върховете наоколо – цялата земя. Л. Стоянов, Х, 43. И ето дойде пролетта. С нея някакво необяснимо безпокойство започна да се примесва към тъжните мисли; някакъв копнеж затрептя в самотата. Ст. Дичев, ЗС I, 247. Дъждът навън се укроти и започна тихо и монотонно да шуми. Елин Пелин, Съч. I, 196. Започне ли да се развиделява, от езерата, па и от морето, се занадига такава гъста мъгла, та, дето се рекло, с нож да я режеш. П. Росен, ВПШ, 47. ● Самост., обикн. пред или след пряка реч, при изпускане на глаголи, като: казвам, говоря, съобщавам, обяснявам и под. Тя слага пред Милуша черни контешки чепици с пиринчени токове и бързо-бързо започва: – Вземи, Милуше, да ги направиш. Й. Йовков, СЛ, 81. Отново се изправиха една срещу друга двете жени – Султана Глаушева и Ния Глаушева. Първа започна старата: – Не искам Лазе да ми води такива гости. Д. Талев, ПК, 86. – Шест месеца вече чакам и още няма никакъв резултат! – започва без всякакъв увод непознатият, като се изправя пред масата на архиваря. Св. Минков, РТК, 191See more2. Прех. Поставям началото на нещо, обикн. на някаква дейност; почвам. Стефан оставяше тая жална песен и започваше друга. Й. Йовков, СЛ, 160. Стоян Глаушев навлезе в градината по риза. Докато оглеждаше широката изоставена градина, дойде при него с бързи стъпки и Султана. Тя му посочи откъде да започне, докъде да прекопае. Д. Талев, ЖС, 52. В 1924 година той играеше вече главни роли в театъра, а на следващата година започва кариерата си на певец – изпълнител на негърски песни. Г. Белев, КВА, 62-63. Едва дочакаха да дойде уречената неделя. Като че започнаха нова младост – не ходеха, а хвърчаха. Вл. Полянов, БВП, 103. След обед всички пак започнали работа. Невястата седяла и нищо не похващала. Ран Босилек, ВП, 50. Започвам разговор. Започвам къща. // Разг. Пристъпвам към употреба на нещо неначенато; начевам. Децата започнаха баницата и скоро от нея не остана и следа. Δ Започнах втора кутия с блажна боя, а още и половината от прозорците не съм боядисала.
3. Непрех. Почвам да се осъществявам; започвам се, настъпвам3, наставам1. Вечерята започна и продължи с шеги, закачки и смях. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 21. Денят 22 юни 1941 година започваше като всички обикновени дни. Ранните часове на неделното утро бяха тихи, спокойни и празнични. К. Ламбрев, СП, 7. Ето, новата учебна година започва, учителите се прибират вече в селото. Г. Караславов, СИ, 37. Вечерта пътниците получават гала вечеря с шампанско, а след вечерята горе на палубата започва балът. Св. Минков, ДА, 45. Когато песните прекъснаха, започнаха надбягвания с коне. Ст. Загорчинов, ДП, 29.
4. Непрех. С предл. с или от. Пристъпвам към първото от някаква поредица, за да извърша нещо. Разследваха всички, които бяха снощи на съвещанието, разследваха ги един по един, като започнаха с кмета. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 262. Да започнем с Теодор Аман (1831-1891 г.). Извънредно плодовит и разнообразен художник, майстор на големите платна и класическата композиция. Г. Белев, КР, 106.
5. Непрех. Обикн. с предл. от или след. Водя началото си от определено място или от определен момент. Къщичката на майстор Томан се намираше на края на града и през две улички от нея започваха зеленчуковите градини с пръснати из тях градинарски колиби. Д. Ангелов, ЖС, 90. Скочи насреща, олюля се напред и заби ръце във високия насип, който започваше непосредствено след рова. – Добре! Първият премина. Сега следващият. Ст. Дичев, ЗС I, 218. Той мислеше, че всичко това е започнало много отдавна и че няма да има край. Й. Йовков, ВАХ, 54. Фратьо чорбаджи и днес живее с възпоминанията на това славно минало и от нея дата започваше неговото леточисление. Ив. Вазов, Съч. VIII, 72. Надолу по реката, твърде далече от града, където започваха големи гори, имаше стара воденица. Ем. Станев, ЯГ, 39.
6. Прен. Прех. Разг. Нападам някого, карам се на някого. Вкъщи майка ѝ я очакваше с нетърпение. Започна я още от вратата. – Идва Чудомир Тончев. Взел билети за тебе и за Ганка Деспотова. В. Райков, ПВ, 27. – Хич бива ли човек да си губи уважението за едно теле? – Ама ти какво, пак ли за телето ме започна! – обидено и сърдито се опъва Мино. Н. Каралиева, Н, 97. Че като отвориха уста и другите жени, че като ги започнаха, стана нещо по-голямо от съд. Черемухин, СбСт, 392. започвам се, започна се страд. от започвам във 2 знач. Втората световна война се започна от немския фашизъм. Δ Работата по речника се започва от трима души, а се довършва от един човек.
ЗАПÒЧВАМ СЕ несв.; запòчна се св., непрех. Започвам (в 3 знач.). Войната скоро се започна и ние се разделихме, всеки по своя път. С четниците повече не се видяхме. Й. Йовков, Разк. III, 83. Жечка и Кондовица се зле поглеждаха, после си хвърляха по една-две бодливи думи и най-после в двора се започваше нова свада. Д. Немиров, Б, 145.
– Друга (диал.) форма: започèвам.
ЗАПÒЧВАМ2, -аш, несв.; запòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Турям, слагам знак в нива, ливада, за да не се пуска добитък да пасе в това място. започвам се, започа се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.