засѝчам - първо лице, единствено число, сегашно време засѝчаш - второ лице, единствено число, сегашно време засѝча - трето лице, единствено число, минало свършено време засѝчаме - първо лице, множествено число, сегашно време засѝчате - второ лице, множествено число, сегашно време засѝчат - трето лице, множествено число, сегашно време засѝчах - първо лице, единствено число, минало несвършено време засѝчахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време засѝчахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време засѝчаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време засѝчаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време засѝчай - второ лице, единствено число, повелително наклонение засѝчайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение засѝчащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие засѝчащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие засѝчащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие засѝчаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие засѝчащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие засѝчащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие засѝчащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие засѝчащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие засѝчащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие засѝчайки - деепричастие засѝчал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие засѝчалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие засѝчалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие засѝчала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие засѝчалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие засѝчало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие засѝчалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие засѝчали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие засѝчалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие засѝчан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие засѝчания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие засѝчаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие засѝчана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие засѝчаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие засѝчано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие засѝчаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие засѝчани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие засѝчаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 смущавам се - забърквам се - обърквам се - сбърквам се (разг.) - засичам 2 заяждам - запъвам се - засичам
ЗАСЍЧАМ1, -аш, несв.; засекà, засечèш,
мин. св. зася̀кох, засèче, прич. мин. св. деят. зася̀къл, -кла, -кло, мн. засèкли, св., прех. Започвам да сека. Дигна брадвата и с все сила я заби в черния дънер. Остави я да стърчи, свали връхната си дреха и се прекръсти. С бавни удари засече. К. Петканов, ОБ, 56. Чичко Михай засече със секирата стройно, младо дръвче. З. Сребров, Избр. разк., 120. Параходът засече черните вълни и аз дълго време гледах на Наума, който стоеше на брега и често ми правеше с ръка прощални знакове. Ив. Вазов, Съч. ХI, 36.See moreЗАСЍЧАМ2, -аш, несв.; засекà, засечèш, мин. св. зася̀кох, засèче, прич. мин. св. деят. зася̀къл, -кла, -кло, мн. засèкли, св., прех. Диал. 1. Вдълбавам, изсичам част от повърхността на нещо. Той засичаше длабка [на тополата], за да върже въже. Т. Харманджиев, КЕД, 64. Ганчо отиде над пещта на моравата, засече един четвъртит аршин морава от четирите страни, отдели го от земята на цял чим и бързешком затули устата на пещта с него. Ц. Гинчев, ГК, 63-64.
2. Правя резка върху нещо за белег, бележа с резка, със зарез (Н. Геров, РБЯ).
3. Вбивам, забивам едно нещо в друго със сечене. Засякох го в дървото. Н. Геров, РБЯ II, 119. засичам се, засека се страд.
ЗАСЍЧАМ3, -аш, несв.; засекà, засечèш, мин. св. зася̀кох, засèче, прич. мин. св. деят. зася̀къл, -кла, -кло, мн. засèкли, св. 1. Непрех. За огнестрелно оръжие, механизъм, машина – прекратявам, спирам действието си поради повреда или някакъв недостатък. Известно е, че ако не го направиш хубаво, пистолетът в решаващата минута може да ти засече или пък да не улучи и тогава отиваш по дяволите. Ст. Стратиев, СВМ, 103. – Картечни роти, другарко, не се пробиват така лесно. А пък и твоят револвер – веднъж ще гръмне, два пъти ще засече. Д. Ангелов, ЖС, 423. И изведнъж нещо засече в мотора. Тракторът спря. А. Гуляшки, МТС, 324.
2. Непрех. Разг. Прекъсвам, спирам дейността или развитието си неочаквано поради някакви спънки, пречки. – Написах ти едно писмо, но като дойде до името на селото ти, засякох. Така държах писмото дълго време. Кр. Григоров, Р, 179. Ред след ред се нижеха буквите с едър и прав почерк, твърде много украсен, за да мине за мъжки. Но мисълта му, която досега вървеше гладко, изведнъж засече и той остави писалката... Ив. Мартинов, ПМ, 149. Всичко беше добре измислено и нагласено, само че работата не тръгна, засече още в първите дни. А. Гуляшки, ЗР, 52. // Прех. Преча на някого или нещо, затруднявам, смущавам някого или нещо. Навсякъде по земята зееха ровове, в които се чернееха изкормените канали, водопроводни тръби, подземни кабели. Причудливо огънати трамвайни релси, телефонни и електрически стълбове, както и мрежи висящи жици засичаха изгледа. Вл. Полянов, ПП, 249. – Той не каза нищо на Братан за сражението с Гануш и бай Добри, защо да го огорчава и засича полета му! Ст. Даскалов, ЗС, 259.
3. Непрех. и (рядко) прех. Разг. Внезапно спирам, прекъсвам да говоря, защото не искам или не мога да продължа. – Ще работиме и ще ги изплатиме [парите], па некога... Той отведнъж засичаше. Тя разбираше, че има нещо, което не можеше да изтръгне, и се ядосваше. Ст. Даскалов, БМ, 42-43. – Господин пристав... – започна и засече ханджията. – Какво?... – подтикна го Камарашинът. Т. Харманджиев, Р, 149. Той издекламира стиховете, без да помисли, без да засече, с мощен, но сдържан патос – и млъкна. Г. Караславов, Избр. съч. I, 149. – Античе, много ме е страх за утре. Ами ако засека, думичка не мога каза. А. Каралийчев, ПГ, 139. – Сега ние те повикахме да те попитаме... – Матьо пак засече думите си в колебание, но изведнъж продължи с твърд, смръщен израз на лицето си: – Да кажа направо: има наши другари, които са ранени. Д. Ангелов, ЖС, 483.
4. Прех. Разг. С рязък отговор или въпрос, запитване спирам, прекъсвам някого, като говори. Той тайно се възхищаваше от хладнокръвието и съобразителността на ученика и се усмихваше под мустак при неговите отговори, които засичаха директора и му отнемаха възможността да изплита своята мрежа от лукави уловки. Т. Харманджиев, КВ, 276-277. – Недей, мари Петро – опита се да заговори кротко на жена си той. Но тя го засече: – Ти ли ще ме учиш, бре просяко! Н. Каралиева, Н, 152. – И ти ще говориш вместо мене! Нали помниш как аз те защитих за лозето! И гледай да не ни засече с някой въпрос, та да се оплетем един друг... Ст. Даскалов, СЛ, 259. – Заради вас и моята къща ще пламне некой ден. – Ти немаш къща, бре – засече го баба Тонка, – къщата е моя. Сл. Трънски, Н, 212.
5. Прех. Разг. Пресичам, препречвам пътя на някого. – Вие най-важното не сте видели! – засече ни той пътя. Ст. Даскалов, ЕС, 111. Ха рече някой да ме задмине, ха дам и аз газ и го засека малко вляво, така че, ако му стиска, да си подири късмета в канавката. Сп. Йончев, ШД, 17. // Пресичам косо, по диагонал завой. Бързи и съобразителни, те [вълците] засичаха завоите и скъсяваха разстоянието, което ги отделяше от жертвата. Ем. Станев, ПЕГ, 36.
6. Прен. Разг. Ненадейно заварвам, намирам или срещам някого някъде. – Тоя Тончо бе все по дирите ми! Не мога да се откача от него! Аз кривна по една улица, той ме засече на другата! Ст. Даскалов, СЛ, 465. Светофар е бял гледец. Той ще премине на червено! Свикнал е. Ще рискува. Ако ще да го засекат колите от две посоки! Бл. Димитрова, Лав., 151. Един по един се изнизваме покрай майора. Вече знаехме и паролата, ако случайно ни засече часовоят. Щяхме да се движим свободно из района. БВ, 1971, кн. 6, 19. Един след друг български разузнавачи го засичат [резидента] в Гюргево и Галац. Ала какво могат да сторят против официалния кореспондент на толкова влиятелния английски в. „Таймс“. Отеч., 1977, кн. 11, 29.
7. Прен. Прех. Разг. Съпоставям различни сведения и данни, за да уловя и изоблича някого. – Ти си гледай работата и не се плаши. Ние ще го засечем и по административна линия, отвсякъде, по много линии, и един от прокурорите е наш съидейник. Ст. Даскалов, ЗС, 59-60. – Какво си въобразявате, че ние ви арестуваме само по съмнение? Без факти и доказателства? Сигурен съм, че вие не сте допускали въобще от колко страни сме ви засекли. В. Нешков, Н, 422.
8. Прех. Спец. В балистиката и радиотехниката – определям местоположението на точка в пространството, като кръстосвам прави линии. Артилерията ни засече и ние прекарахме целия ден до настъпването на нощта залегнали. Т. Генов, Избр. пр, 308. – Бе невероятно в такъв къс срок дивизионната артилерия да засече немските батареи и да обърне с такава точност срещу тях огъня си. П. Вежинов, ЗЧР, 204. Тя [радиостанцията] работеше доста ловко, сменяваше умело дължината на вълните и часовете на предаванията, които се извършваха на такива интервали, че не беше възможно да я засекат. П. Вежинов, СО, 154. Немците на няколко пъти са засичали тайни предаватели на някои места в града, но не са могли да разшифроват предаванията им. П. Славински, ПЩ, 324. – Изпробваме нова радиостанция за прехващане на чужди самолети. Тя е немска и е много сложна, но затова пък засича и най-малкия шум на чуждите самолети, които прелитат на наша територия. Сл. Трънски, Н, 660.
9. Прех. Спец. Отбелязвам, обикн. с уред, даден момент или интервал от времето. Хронометристите засякоха времето. Яхтите бавно се устремиха напред. П. Льочев, ПБП, 59. При огромната скорост на светлината това [десет километра] разстояние тя [светлината] ще измине за 1/30 000 част от секундата. И до този момент не е направен механичен часовник, който би могъл да засече такъв малък интервал от време. Вл. Харалампиев, ПСС, 14-15. Веднъж направихме даже конкурс „Скоростно дране на зайци“. За всекиго имаше по два заека, засякоха ни старта по часовник. Д. Цончев, ЧС, 13. И тогава под нестихващите викове на разлудувалата се публика те [гребците] изпревариха противниците си и хронометърът засече прекосяването на финалната линия. В. Райков, ПВ, 86.
10. Прех. Диал. При напояване на леха – отбивам вода в друга посока, като препречвам пътя ѝ. Наблизо скрибучи зеленясалото колело на стар долап. Дядо Йордан е запретнал крачоли и с мотика в ръце засича лехите. Водата на Дългия вир навлиза в зажаднялата земя. А. Каралийчев, ПД, 75. засичам се, засека се I. Страд. от засичам (в 4, 5, 6, 7, 8, 9 знач.). Хитлеристката офанзива се очакваше всеки миг. Много дни и нощи в големите щабове се засичаха и сверяваха сведенията за движението и подвоза в тила на немците. Правеха се всевъзможни догадки и предположения за евентуалното място на нападението. В. Нешков, Н, 145. II. Взаим. от засичам в 6 знач. И си прибра огнивото Заяко и тръгна да попоглежда по чуждите дворове. На два пъти се засякоха с другоселците, ония бяха успели да продадат една папурена рогозка на загуба. Й. Радичков, СР, 153. Не го бях виждала отдавна и се зарадвах, като се засякохме в кафенето.
ЗАСЍЧАМ СЕ несв.; засекà се св., непрех. 1. Разг. Засичам (в 3 знач.). – И разправи какво се е случило, дявол да го вземе! Като се засичаше и сумтеше, Балчев започна да разказва. От несвързания разказ Винаров все пак успя да разбере, че работата е била сериозна. Ем. Станев, ИК I и II, 110. – Друго какво ще им приказвам? Че то шега ли е, цяло село зяпнало да слуша. А пък ти, нали знаеш, като се засека веднаж, с ченгел не можеш думичка изтегли от устата ми. А. Каралийчев, ПГ, 135. – И казал бих... Какво?... Зло, добро, сè ще доде ден да научите... сè ще доде... Пенчо се засече и мигом пребледня. Той вече едва владееше гласа си, едвам задържаше сълзите си. Ц. Церковски, Съч. III, 164.
2. Само мн. Кръстосвам се, преплитам се. Съобщенията се засичаха, смесваха и сливаха в заплашителен грохот на буря, кой се предаваше от етера в съзнанието на милиони разтревожени същества. Д. Димов, Т, 358. Другата дъщеря: – Вие коя сте? Жената: – Студентка на баща ти. Но на мене мярката той не може да вземе... Пътищата ни не се засичат. Н. Каралиева, ТД, 79.
ЗАСЍЧАМ4, -аш, несв.; засекà, засечèш, мин. св. зася̀кох, засèче, прич. мин. св. деят. зася̀къл, -кла, -кло, мн. засèкли, св., прех. Диал. Захабявам2, не изпирам добре (пране). С лека вода по-харно ся пере, зачтото тя не засича дрехите, а ги изпира. Й. Груев, Ф (превод), 41.
ЗАСЍЧАМ СЕ несв.; засекà се св., непрех. Диал. За дреха, обикн. бельо – не се изпирам добре; захабявам се. Белите ризи на мъжете се засичаха от изобилната пот. К. Петканов, ЗлЗ, 130.
ЗАСЍЧАМ5 -аш, несв.; засекà, засечèш, мин. св. зася̀кох, засèче, прич. мин. св. деят. зася̀къл, -кла, -кло, мн. засèкли, св., прех. Диал. Разлютявам кожата на някакво място, та смъди; подлютявам, подсичам. засичам се, засека се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.