застоя̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано застоя̀лия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член застоя̀лият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член застоя̀ла - единствено число, женски род, нечленувано застоя̀лата - единствено число, женски род, членувано застоя̀ло - единствено число, среден род, нечленувано застоя̀лото - единствено число, среден род, членувано застоя̀ли - множествено число, нечленувано застоя̀лите - множествено число, членувано
1 залежал (за стока) - застоял 2 неподвижен - застоял (за вода)3 стар - застоял - престоял (за храна)See more
ЗАСТОЯ̀Л, -а, -о,
мн. -и, прил. 1. За хранителен продукт, ядене и под. – който е стар, не е пресен и поради това е с влошени вкусови качества; престоял. В олтара беше тихо, дъхаше на восък и застоял зехтин. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 285. Не разбирам защо не затварят мазето, отдето лъха на застояло сирене. К. Калчев, ДНГ, 13-14. Площадката пред жилището на търговеца на брашно беше непометена, остро миришеше на застояла, мазна яхния. Др. Асенов, СВ, 129. Застояло месо.See more2. За стока – който не се купува, не се търси на пазара, не се харчи, не се пласира; залежал. Всичко тук изглеждаше както по-преди. От дюкянчетата лъхаше миризма на стара, застояла стока, плочниците бяха напръскани с вода и изметени. К. Калчев, ЖП, 95. Обясниха ни, че поради намаления пласмент почти всички магазини за произведения на леката промишленост на два пъти през годината обявяват продажба на застояли стоки. Ив. Мирски, ПДЗ, 25. Разпродажба на застояли спортни артикули и облекла.
3. За вода – която не се движи, не тече, не се оттича, поради което е мръсна, мътна, пълна с микроорганизми, утайки, тиня. Само в подножието на Тасос то [морето] беше тъмно, изпълнено със зеления мрак и масления блясък на застояла вода. Й. Йовков, Разк. ІІ, 54. Изобилните извори из долините са пресъхнали и на местата им сега се таят зеленясали вадички от застояла вода. Елин Пелин, Съч. ІV, 82. За да се премахне застоялата и замърсена вода, видинчани, вместо да прочистят рова, го засипали. Ст. Михайлов, БС, 144. Колата наближи горичката от чинари. Между стволовете им блесна металната повърхност на застояла вода, върху която плуваха водни лилии. Д. Димов, Т, 693. // За локва, блато и под. – в който водата не се движи, не тече, не се оттича, поради което се образува тиня. Когато Борис излезе в тревясалия и постлан с камъни двор, лъхна го миризма на помийна вода, която изтичаше от умивалника на кухнята и се събираше в широка застояла локва точно пред входа. Д. Димов, Т, 66. Той тръгна край корабите, като вдишваше мириса на застояло море и горещи, пропити с нафта камъни. Ем. Манов, БГ, 20. Над застоялите блата, оградени от високата жилава стена на конопа, свиреха рояк комари. Ц. Лачева, СА, 5-6. В странични застояли канали [на реката] плаваха диви патици. Ст. Загорчинов, ЛСС, 14.
4. За въздух в помещение – който е развален, нечист, поради това, че не се обменя, че помещението не се проветрява. Застоялият въздух, посивелият корниз над вратата, всичко това навяваше хлад и самота. Д. Немиров, Др, 149. Намирисваше само малко на застоял въздух и на стари, извехтели мебели. А. Станоев, П, 55. Бутнах вратата, която глухо изскърца и се отвори. Посрещна ме влажен, тежък мирис на застоял въздух и прах. Ив. Мартинов, ПМ, 65. Вардарски влезе, намръщи се от застоялия спарен въздух и се спусна да отвори един от прозорците. Д. Талев, ПК, 148. // За миризма, дъх и под. – който дълго време изпълва някакво пространство и е силен, тежък. Повечето от книгите бяха подвързани с червена платнена подвързия. От тях лъхаше особена застояла миризма на гниеща хартия. К. Калчев, ЖП, 45. Издълбоко тъмнината [на кулата] лъхаше на влага и застояла смрад. П. Константинов, ПИГ, 59. Цялата стая беше пропита със застояла миризма на тютюнев пушек. Д. Талев, ГЧ, 360-361.
5. Прен. Който е без развитие, без промени, един и същ. Герган толкова се увлече от новата си работа, че отначало почти не усещаше, как се изнизват дните. Гнетеше го само тесният и застоял живот. К. Калчев, ЖП, 291. – Ще се втурне светлината от вси страни – ще се разгъмжи тоя застоял в душата му свят. Д. Немиров, Др, 133. Доскоро Кондо преживяваше, без да усеща как тече времето... Но след смъртта на стария застоялият мозък започна да се помръдва. Д. Немиров, Б, 59. И България усети в гърдите си закипяването на най-благородната кръв; нейните застояли нравствени и физически сили найдоха изведнъж широко поле да се развъртят. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 237. // За начин на живот – който е без движение; заседнал. Ако в утрешния брой на вестника прочете, че народите, които ядат банани, не страдат от хемороиди, аз трезво преценявам, че не яденето на бананите предпазва, а самото им бране, което изключва застоялия начин на живот. Й. Попов, ББ, 15. А непознатият сниши глас: – Казват, че са получава от застоял живот! Глупости! Никога не съм водил застоял живот. Р. Балабанов, ТБК, 51.
6. Като същ. застояло<то> ср. а) Обикн. с предл. на. Нещо, което е старо, престояло; залежало. Миришеше на сяра, на гнило, на застояло. Х. Русев, ПЗ, 25. Миризма на застояло и вкиснало удари носа му. Д. Кисьов, Щ, 441. В дюкяна се носеше характерната миризма на бакалница – на бахар, анасон, на застояло. Д. Спространов, С, 116. За да не влизат мухи и прахоляци, прозорчетата на стаята постоянно бяха затворени, та затова вътре имаше дъх на застояло. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 56. б) Книж. Прен. Нещо, което е без движение, без развитие, без промени, едно и също; неизменно. Чувствувам в душата си някакъв копнеж, някакъв стремеж; нещо ме тегли отвъд. Не е ли това вечният бунт на душата против застоялото?... Ил. Волен, МДС, 243. Болни и безумни са били, които са буря за застоялото, .. на всякакъв род ценности. П. П. Славейков, Събр. съч. VІІ, 18.