зая̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време зая̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време зая̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време зая̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време зая̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време зая̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време зая̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време зая̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време зая̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време зая̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време зая̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време зая̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение зая̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение зая̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зая̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие зая̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие зая̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зая̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие зая̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зая̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие зая̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие зая̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие зая̀квайки - деепричастие зая̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие зая̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие зая̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие зая̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие зая̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие зая̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие зая̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие зая̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие зая̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ЗАЯ̀КВАМ, -аш, несв.; зая̀кна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. (остар. и диал.) зая̀кнат, св., непрех. 1. Разг. Ставам по-здрав, по-як и устойчив физически; укрепвам, заякчавам се. Младият човек растеше и заякваше. Д. Талев, И, 38. Агнетата бяха заякнали и играеха около майките си, вълната беше остригана и продадена. А. Дончев, ВР, 18. В ония дни снагата ми заякваше и възмъжаваше. Ем. Станев, А, 61. Ръцете ми заякнаха, кожата ми потъмня, устните ми опръхнаха. А. Каралийчев, НЗ, 11. Щом като заякнах физически благодарение на добрите грижи на моя хазяин – мене ми се дощя пак да изляза на одърчето над къщата. ССГ (превод), 24.See more2. За растение – ставам по-издръжлив, по-устойчив на неблагоприятни условия; заякчавам се. Посевите заякнаха и вече не се страхуваха от суша. К. Петканов, СВ, 56. След като заякнат пикираните растения се посаждат на постоянно място.
3. Ставам твърд, корав поради това, че губя влажността или еластичността си; втвърдявам се, заякчавам се. Пепивите [на Пепи Цамбов] майстори не дойдоха (то има ли майстори, дето не лъжат) ни до десет, ни до двайсет дни. Хелем дойдоха, чак когато бутобетонът заякна, та свалихме кофража. Д, 2011, бр. 131 [еа]. // Остар. За нещо течно или меко – ставам твърд, корав вследствие на някакво въздействие (висока или ниска температура и др.); вкоравявам се, втвърдявам се. Когато са варят яйцата, белтъкът им заяква, побелява и става непровидлив. Ступ., 1875, бр. 7-8, 62. Когато водите, като пресекат течението си, замръзват и заякват, дивите тия хора излазят тогава от пещерите си. Д. Попов, СбРС (превод), 60-61.
4. Прен. Разг. Укрепвам по характер, идейно и под.; заякчавам се. Българите бяха омаломощени и потъпкани, ала сега отново заякнаха духом. А. Каралийчев, В, 165. Под покровителството на Европа, която се ръководи само от нравствени принцици, тия деморализирани роби няма да употребят своята независимост във вражда едни против други, ще заякнат в политический живот. НВ, 1897, кн. 3, 363. Сбирката ни позволява да видим как той и по-широко и по-трезво си гледа своята задача и се повече заяква за нея. К. Величков, ПССъч. VIII, 174. Зная: / в тези / трескави години / ти растеш, / заякваш / и сега / ти не си / метреса, / ни робиня, / а си майка, / и съпруга, / и другар. Хр. Радевски, 87-88.
5. Прен. Остар. За дух, чувство, мисъл, характер, отношения и под. – укрепвам, развивам се, ставам по-силен, издръжлив или по-определен и категоричен, заякчавам се. – Пази го, докато е младо. Като отрасне, заяква му умът. А виж, че го наколадили някои. М. Яворски, ХСП, 72. И неусетно у Кънча се зароди и заякна едно ново чувство към Елена. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 390. Тъй се зароди у невяста Панчовица мисълта за своя си къща. Зароди се, заякна у нея и най-после ѝ оживя на сърцето. Т. Влайков, Съч. II, 104. Като гледа на историческите характери, ще се развие и заякне собственият характер на ученика. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 17. Те си стискат с жар ръцете. / Дружбата пламти в сърцето. / Тя заяква в бойна служба. Ас. Босев, ДО, 127.
6. Прен. Разг. За институция, колектив и под. – ставам по-крепък, устойчив, сплотен в работата, организацията, общественото си положение и др.; укрепвам, заякчавам се. В Румъния стават значителни промени. Преди всичко българската революционна емиграция нараства и заяква. Ив. Унджиев, ВЛ, 67. „А не видите ли вие, че наша милост сме направиле в Букурещ едно българско училище?... Когато заякне едното, то ние ще да направиме и друго.“ С, 1872, бр. 44, 352. Българската държава заякнала в боевете срещу Византия. // За дейност, производство, бизнес, търговия и под. – укрепвам, развивам се добре; заякчавам се. Бизнесът вече се окопити, заякна и започна да елиминира посредниците, за да получи контрол върху дейността. Класа, 2007, бр. 68 [еа].
7. Прех. Остар. и диал. Укрепвам, заякчавам нещо. Френските инженери ще заякнат работата на юнашката си войска със съграждането на железните пътища. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 23. // Прикрепвам, закрепвам нещо. Той [висящият мост] е заякнат на скалата с петдесет и шест вързалки от железен тел. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 25. заяквам се, заякна се страд. от заяквам в 5 знач.
ЗАЯ̀КВАМ СЕ несв.; зая̀кна се св., непрех. Диал. Заяквам (в 4 знач.). Сиромах бае Крачун! Иди му ти разправяй, че се било разклатило равновесието на Балканския полуостров. И не усеща, сиромахът, какъв курбан ще прегори и той, та да подпре това равновесие, да се заякне, да се затегне, па хич ни да скърца, ни да шава нещо – на този Балкански полуостров... М. Георгиев, Избр. разк., 240.
◊ Дошло, та се заякнало. Диал. Положението е станало сложно, трудно, с неясен изход. Настана немотия, па ха: ни насам, ни натам; дошло, та се заякнало, па дè, върти го ако можеш!... М. Георгиев, Избр. разк., 286.