здравина̀ - единствено число, нечленувано здравина̀та - единствено число, членувано
1 здравина - якост - твърдост - коравина - сила - жилавост - крепкост - издържливост - стоицизъм (книж.)2 здравина - солидност - твърдост (прен.) - неподатливост - стабилност - устойчивост - непоклатимост
ЗДРАВИНА̀, мн. няма, ж. 1. Качество на здрав (в 1, 6, 9 и 11 знач.).
А на сърцето ѝ се трупаха ядове и зехире, които разядаха нейната сила и здравина. Т. Влайков, Съч. II, 140. Ерусалем Захаров усети как сухите му пръсти се изкривяват и добиват твърдостта и здравината на изпечен дрян. Д. Ангелов, ЖС, 673. Тя вдигаше кошницата, постисваше я, за да опита здравината ѝ, изнасяше я на чардачето и я оглеждаше на светло. Кр. Григоров, ОНУ, 88. Обиколи воденицата, спря се при колелото, разгледа го и остана доволен от здравината му. К. Петканов, ОБ, 55. Той я погледна критично, сякаш се усъмни за миг в здравината на разума ѝ. Д. Димов, Т, 679. Киро говореше бързо, сякаш бе наустил урок, увличаше се от собствените си думи и бе доволен от красноречието си, от тона си и от здравината на мислите си. Г. Караславов, ОХ IV, 56.See more2. Остар. Здраве. Една година, даде Господ, читава здравина в поп-Марковата енория: нито болест по хората, нито смърт. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 21. – Недей, Иванчо, уталожи си сърцето, Господ е добър, младина имаш, недей да са топиш и повреждаш здравината си. Ил. Блъсков, ПБ III, 68. Светлината е прочее здравина и истинний живот. Ч, 1870, бр. 5, 159.
3. Остар. Сигурност. Богаташите пренесли съкровищата си в Куршум хан, за здравина. Ив. Вазов, Съч. VII, 141. Заимодавецът зема някога за здравина нещо залог като медник, обици, пръстени и пр. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 500. Той са споразумя йоще с барон Кулмера, хърватски министър, и с представителите на чесите и на поляците, които бяха дошли във Виена да търсят здравина за техните народности. Ч, 1875, бр. 1, 17.