Основна форма: здра̀чен - Прилагателно

Форми:

здра̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано
здра̀чния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
здра̀чният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
здра̀чна - единствено число, женски род, нечленувано
здра̀чната - единствено число, женски род, членувано
здра̀чно - единствено число, среден род, нечленувано
здра̀чното - единствено число, среден род, членувано
здра̀чни - множествено число, нечленувано
здра̀чните - множествено число, членувано

Results: Synonyms in Infolex:

1 дрезгав - сумрачен - полумрачен - здрачен

Results: Dictionary of Bulgarian Language

ЗДРА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е изпълнен със здрач, със сумрак; смрачен, сумрачен, здрачèн.

Небето беше облачно от край до край, златистият кръст на близката църква светеше меко, без блясък в здрачното утро. Д. Талев, С II, 134. Гората мълчи дълбока и здрачна. К. Константинов, ПЗ, 200. Прашен път се вие в здрачния простор. Н. Ракитин, Ст II, 49. През улиците здрачни, през къщите, стените, / през плачещия ромон на есенния ден, / .. – / усещам, че ме чакаш – ликуващ и смутен. Е. Багряна, ВС, 56. // Обикн. за помещение – в който няма достатъчно светлина; здрачèн. Стояхме цял ден в здрачна стаичка, с пердета на прозорците. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 10. От малкия здрачен трем влязоха в широчка стая. Б. Несторов, СР, 73. Богомолците, излезли от храма, потъваха между колоните, в здрачните одаи. К. Константинов, ПЗ, 79.

2. За светлина – който е слаб, сумрачен, дрезгав. През единственото прозорче едва се процеждаше светлинка, сива, здрачна, ъглите на кауша тънеха и сега в мрак. Д. Талев, ПК, 580. Пред отворите отстрани нахлуваше тънка, здрачна, немощна светлина. Ст. Даскалов, ЗС, 39.

ЗДРАЧÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от здрачи като прил. Който е изпълнен със здрач, здрачина, сумрак; здрàчен, сумрачен, смрачен. Здрачената калдъръмена уличка беше тиха. Х. Русев, ПЗ, 100. Учителят остана сам в здрачения коридор. Х. Русев, ПС, 185. От здраченото място в ъгъла Рамзина взе крадешком да поглежда към гостенките. Б. Несторов, АР, 7. Първата зора играе / сред здрачени дървеса / и трепти от лъх незнаен / в парка ситната роса. Н. Лилиев, Ст 1932, 22.

See more