зѐлен - единствено число, мъжки род, нечленувано зѐления - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член зѐленият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член зѐлена - единствено число, женски род, нечленувано зѐлената - единствено число, женски род, членувано зѐлено - единствено число, среден род, нечленувано зѐленото - единствено число, среден род, членувано зѐлени - множествено число, нечленувано зѐлените - множествено число, членувано
1 весел - зелен - свеж (за растение) - неувяхнал - неповяхнал 2 вчерашен (разг.; пренебр.) - зелен (разг.; прен.) - незрял (прен.) - млад - неопитен - голобрад (прен.) - аджамия (разг.)3 зелен - тъмнозелен - наситенозелен - мастиленозелен - мастилен - отровнозеленSee more
- 1. зелен
- - Блювам <зелени> гущери
See more- - Бълвам <зелени> гущери
- - Да му изпаднат зъбите на зелена трева
- - Да му изскокнат зъбите на зелена трева
- - Да се озъбиш като умрял кон на зелена трева
- - Живей, коньо, за зелена трева
- - Зелена улица
- - Зелен откинат
- - Зелен откъснат
- - Изправям/изправя пред зелената маса
- - Изпращам/изпратя за зелен хайвер
- - Кому продаваш <тия> <зелени> краставици
- - Млад и зелен
- - Мъгла ме влече по зелено усое
- - На дърт гъз зелен бъз
- - На стар гъз зелен бъз
- - Недей ми пресяда като зелена круша
- - Не ми продавай краставици и кому продаваш <тия (зелени)> краставици
- - Не умирай ми, магарченце, до зелена тревица
- - Обрах си зелен бостаня
- - Обърнах го на зелен бостан
- - О зелен бор да се хвати, и той ще посъхне
- - От зелена тиква семе не вземам
- - Поставям/поставя на зелената маса
- - Пращам/пратя за зелени глогини
- - Пращам/пратя за зелен хайвер
- - Провождам/проводя за зелен хайвер
- - Продавам/продам за зелен хайвер
- - Продавам <зелени> краставици
- - Ставам/стана син-зелен
- - Тиквата ми е зелена
- - Трай, коньо, за зелена трева
- - Трай, коньо, за зелена тревица
- - Що ми трябва зелен калпак на глава
ЗÈЛЕН, -тà, мн. няма, ж. Събир. Остар. и диал. 1. Зеленчук, зарзават; зеленишка2. Та вече кога ся покажат зъби [на детето], тога може да му ся дава и друго ястие: легко и у мляко варено тесто, а после и сладка зелен. Лет., 1869, 94-95.
2. Зеленина. Там, в малките планински езера, са събрала дъждевата вода и свети като огледало посреди най-ярката зелен, която е напълнена с милионе пиленца и други живинчета. Л. Каравелов, Съч. II, 152. Недогасена искра / избий и с двойна сила плам се емва / и зелента превръща се на пустош. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 158.
ЗÈЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Зелев. – Ганчо, синът на дяда поп и другар на Бойча, донесе още ракия и мезе – зèлена туршия, нарязана, поляна с дървено масло и посипана щедро с червен пипер. Ив. Вазов, Съч. XXII, 131-132. В еснафската кондика сичко е предвидено, що са отнася до работниците. Но нигде не са споменава до кое време храненият със зелена чорба и тригодишен боб чирак ще си навежда врата над коравата аба. З. Стоянов, ЗБВ I, 66.
ЗЕЛÈН, -а, -о, -мн. -и, прил. 1. Който има цвят на трева или на листа на дървета. Гъста зелена трева, изпъстрена с цветя, покрива ливадите. Елин Пелин, Съч. IV, 104. Из самотиите на тоя зелен, прохладен лес заехтява гласът на славея. Ив. Вазов, Съч. XVI, 12. На другия ден Райка бе зела една хубава зелена стомна и отиваше на вода. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 49. Той бръкна във вътрешния джоб на палтото си, за да провери портфейла си и заедно с него извади някакъв зелен адресиран плик. Кр. Велков, СБ, 145. Провикна се зелен здравчец. / Аз съм цвете от вси цветя / най-боле, най-боле; / че съм зелен всичка зима / и лете, и лете. Нар. пес., Христом. ВВ II, 245-246. Зелени очи. Зелен шал. Зелена шапка. Зелена хартия. Зелено мастило. Зелена боя.
2. Който е обрасъл, покрит с трева или с млада растителност. Зад сините планини на изток се показваше пламналото лице на майското слънце и събуденото зелено поле широко и весело се къпеше в лъчите му. Елин Пелин, Съч. II, 82. Най-после дружината стигна на зелената поляна пред монастиря и насяда на тревата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 43. Той гледаше зелената долина, гъстата трева на ливадите. Й. Йовков, Разк. I, 48. Момковото сърце – / то се разиграва / като враня коня / в зелено ливаде. Нар. пес., СбНУ VI, 39. Имам си нива зелена, / научил ся е сур елен / нивата да ми прогазва; / дали сур елен утрепа, / или нивата ожъна? Нар. пес., СбБрМ, 188. // За широколистни дървета и храсти – който е покрит с листа; разлистен. Където погледнеш: все бук, зелен, разкошен и могуществен. Ив. Вазов, Съч. XV, 10. Зад селото се ширеше надалече узрялото поле, украсено с тъмни кичести круши и сливаци, зелени храсталаци. Елин Пелин, Съч. III, 36-37. Стройна се калина вие над брега усамотени, / кичест явор клони сплита в нейни вейчици зелени. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123. Горо ле, горо зелена, / пътят ми не е оттука, / ама оттука ша мина, / че имаш сянка дебела / и бистра вода студена. П. П. Славейков, КНП, 87. Шетба шета Марко Кралевик, / шетба шета по гора зелена / да излови един сури елен. Нар. пес., Христом. КМ II, 37. // За селище, район и под. – в който има много зеленина, паркове, градини. – Ах, защо не дойдохте през пролетта, когато се раззеленеят и цъфнат дърветата. Киев е най-зеленият град на света. Н. Фурнаджиев, МП, 46. Село безбурно и зелено, / оазисче в поле обширно, / за спорен труд благословено, / душа ми винаги ще помни / гостоприемството ти мило. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 170.
3. За животно, птица, насекомо – който има цвят, близък до цвета на тревата или на листата. Тоя пущинак с обрасли в бурен до пояса основи, свърталище на боязливи лалугери, зелени гущери и отровни пепелянки е единствената ветрена мелница от равно шопско дори до безкрайно филибешко поле. Елин Пелин, Съч. I, 165. Монката се потули в ракитака и почна да мята въдицата в тихия водовъртеж. Щом зеленият скакалец, набучен на кукичката, тупнеше във водата – изневиделица изскачаше някой едър клен, налапваше сладката стръв. А. Каралийчев, СбХ, 105. – Няма да ми мине, докато не я [Яна] смачкам като зелена жаба! К. Петканов, СВ, 166. На един сух клон беше кацнал зелен папагал. М. Марчевски, ОТ, 51. Освен тези видове кълвачи у нас се срещат още зеленият кълвач, който има доста едро тяло, покрито изцяло със зелена перушина. Ив. Димитров, ОП, 36-37. Зелена муха. Зелена гъсеница. Зелена пеперуда. Зелена хидра.
4. За плодове, житни култури, зеленчуци – който не е узрял; недозрял. Кой да прескача в чуждите градини или лозя и да краде зелени круши, ябълки, зарзали – Митру. Ил. Блъсков, КУ, 3. Ако са пази детето от голямата горещина и студенина и ако не претоваря стомаха си с храна .. например със зелено и незряло овощие, то ще бъде здраво и весело. К. Кесаров, ЧНУ, 49. – Виж, татенце, ябълки, колко червени! / Да купим и ние, да, да идем натам! / – Съвсем ги не бива... горчиви... зелени. Хр. Смирненски, Съч. II, 18. Вечно зло ги носи / към ниви глухо опустели. / Че там жетварка бясна хала / просо, пшеница, ръж, ечмени – / безредно зрели и зелени, / и цвят надежди е пожнала. П. К. Яворов, Съч. I, 47. // За боб – който не се оставя да узрее и се използва за храна в такова състояние. На веригата къкре черното менче. Чорбата от зелен боб кипи. З. Сребров, МСП, 46. Купих от пазара зелен фасул.
5. Прен. Разг. Който е много млад и поради това неопитен. Интересно хлапе, още зелено и чисто, но и него животът ще отъркаля в калта, тогава бог знае какъв хитрец ще стане. Ем. Станев, ИК III, 80. Пандишпана изгледа победоносно зетя си, смигна му многозначително и го потупа галено по рамото. – Млад си ти още... зелен... И много нависоко хвърчиш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 22. – Ее, зелени сте, момчета, за да давате ум на стареца. Кр. Григоров, Р, 66. Той се смая, като видя нашата неопитна, зелена войска, че се биеше и побеждаваше без хляб, без патрони, без резерва отзад, без пълководец отпред. Ив. Вазов, Съч. VIII, 47. // Прен. Обикн. за думи, приказки – който е наивен, глупав, несериозен. А бостанджията – смирения – / две-три лули изпушил, / додето слушал / зелените му на бояджията наставления. Хр. Радевски, Б, 26. – Ама ти не се сърди, чичо Добрьо! – погледна го учудено младият гостенин. – Как няма да се сърдя, като ми дрънкаш такива зелени работи! – сопна му се домакинът. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 127.
6. Прен. Разг. За човек – който силно е побледнял, прежълтял от силен гняв, яд, преумора и др. Трифон, по-малкият брат, беше зелен от яд .. Той хвърляше страшни, люти закани. Г. Караславов, СИ, 95-96. Дор при майкя бела и червена. / А при мъжа и свекърва – жълта и зелена. Нар. пес., СбВСтТ, 170.
7. Който е екологично чист; екологичен. Зелена кравеферма. Зелено земеделие.
8. Нар.-поет. За кон – който е сив с доста черно и изглежда зеленикав. „Я иди, тейне, в конете, / та фани коня зелени, / па при албате [налбантите] заведи, / та да го, тейне, подковат.“ Нар. пес., СбВСт, 128. Марко Елена послуша, / та събра Марко, та събра, / та събра Марко сватове, / се със зелени атове. Нар. пес., СбНУ II, 18. В стреде нощи, в полунощи, / процвилил ми сив, зелен кон, / доле в поле, у ливади. Нар. пес., СбНУ II, 9.
9. Като същ. зелен м., зелени<те> мн. Остар. Обикн. мн. Название на турците в някои български области (понеже имали право да носят дрехи в зелен цвят, за разлика от българите по време на Османското владичество); зеленковци. Зелените с памук бръснат човека. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 790. зелени<те> мн. Членове на партия, която води борба против замърсяването на околната среда. зелено<то> а) Зелен цвят, зелена боя. Над ослепително бялото шосе, над покаралите царевици трептеше мараня. Вретенилите ниви преливаха на талази всички оттенъци на зеленото. Ем. Станев, ИК III, 163. Неговата къща беше малка, боядисана в зелено. Ст. Стратиев, СВМ, 5. Пролет ако на дъгата зеленото е повече, значи повече жито ще има през годината. СбНУ XV, 64. Зеленото успокоява очите. Δ Зеленото не ми отива. б) Обикн. с предл. в. Зелени дрехи, зелено облекло. – Митре, тежок господарю, / лош си съм сонюк гледала – / облякъл се бя в зелено, / опашал се бя в цървено, / цървена кола караше. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 85. Па ги пременил сердарят: / кумовете в зелено, / сватовете в червено, / сам си сердарят в злато. Нар. пес., СбНУ XLVI, 208. в) Грим със зелен цвят. Тя слага на очите си зелено. г) Зелена светлина на светофар, която показва свободен път за преминаване. – Ще ходя пеша, какво? При „зелено“ – пресичам, при „червено“ – чакам. Тарас, СГ, 24. На светофара изчакахме зеленото, минахме още две пресечки и хлътнахме в кварталната градинка. Г. Друмев, СМ, 14. Животинката беше умна и възпитана. На светофарите сама спираше на червено, изчакваше оранжевото и потегляше на зелено. Ив. Остриков, СБ, 47. д) Зеленина. Мирише въздухът на свежо и зелено. Н. Ракитин, Ст II, 48. Вехнат дръвчетата, гинат гориците. / Губят се сенчици, няма зелено. Ив. Вазов, Съч. III, 145. е) Обикн. с предл. на. Зелена трева, паша. Пролетта рано, когато говедата първо излязоха на зелено, Панчовото юниче се сборило с някое буйно воле. Т. Влайков, Съч. II, 114. Добитъкът не се ли хване за зелено, не го бива. Г. Караславов, Избр. съч. II, 186. ж) Събир. Зеленолистни растения (киселец, лапад, коприва и под.), които през пролетта са първите пресни растения, използвани за храна. Най-сладкият киселец растеше в нашата ливада. Ходенето за зелено ни стана навик. Г. Белев, ПЕМ, 99.
◊ Зелена еуглена. Бот. Зоол. Едноклетъчен вид от рода на еуглената, който съдържа хлорофил. Често през пролетта и есента някои малки локви и други застояли води имат зелен цвят. Той се дължи на обилно размножилите се дребни зелени едноклетъчни организми. Между тях често се среща и зелената еуглена. Зоол. VII кл, 12. Зелена земя. Природна боя със зелен цвят; малахит. Освен жълти, червени, кафяви и черни природни бои са употребявали още: зелена земя .. – един от най-старите зелени пигменти, описан от Плиний. Н. Преславски и др., НПБ, 6. Зелена карта. Документ, който дава право за законно пребиваване и работа (постоянно или за определен период) в страни като САЩ, Канада и някои европейски страни. Студенти получиха зелени карти за четири месеца работа в САЩ. Зелена маса1. Книж. Международна среща, съвещание за решаване на важни, обикн. политически въпроси. Надвечер тук идваха почтени граждани да си пият бирата и да поприказват по македонския въпрос, който в най-скоро време великите сили щяха да поставят на зелената маса. Д. Спространов, С, 180-181. Зелена маса2. Сел.-стоп. Зелена трева, фураж след окосяването му. Кооперативните стопанства започнаха да силажират през пролетта колкото може повече зелена маса. ВН, 1958, бр. 2126, 1. Зелената трева или зелената маса, както наричаме всички зелени фуражи след покосяването, е прекрасна среда за развитието на най-различни микроорганизми. Т. Дарджонов, МПЖ, 14. Зелена мухоморка. Вид силноотровна гъба, разпространена у нас, с масленозелена или кафявозелена шапка. Amanita phaloides. Отровни гъби на Витоша са установени 15 вида, а именно: зелена мухоморка, червена мухоморка, лъжлива пънчушка и др. Пр, 1953, кн. 6, 3. Всред мухоморките има най-силно отровни гъби. Силно отровна е зелената мухоморка. Бтн VI кл, 84. Зелена партия. Партия, която води борба против замърсяването на околната среда. Зелена храна. Сел.-стоп. Тревиста растителност в свеж вид (по време на паша или окосена), с която се хранят селскостопанските животни. – На Теменуга ѝ дай зелена храна – откак взех да ѝ слагам люцерна и фуражна ръж, изгуби кокала, лъсна косъма. Ил. Волен, МДС, 193. Зелен джигер. Диал. Градински чай. Зелени водорасли. Бот. Низши растителни организми, които се срещат обикн. в сладководни застояли басейни и по-рядко в солени води, по влажни почви и др. и служат за храна на водните животни, а някои видове – и на човека. Clorophyceaе. Зелените водорасли обитават крайбрежните области на морското дъно. В студените морета те са оскъдни, а в по-топлите – обилни. В. Петрова, РС, 26. При ботаническа екскурзия край Черно море могат да се направят интересни наблюдения, да се съберат разнообразни едри зелени водорасли. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 39. Зелени мъхове. Бот. Разред листнати мъхове, широко разпространени в България, които се използват като храна на животни, в народната медицина и др. Bryales. Зелени площи. Спец. 1. Съвкупност от градини, паркове, озеленени улици и територии извън селището, които задоволяват здравно-хигиенни, културно-битови и естетически потребности. Чужденците, които посещават нашата столица, се изказват ласкаво за нея, за нейните богати зелени площи. ВН, 1959, бр. 2477, 2. Градът тъне в зеленина. На всеки гражданин се пада по 40 кв. м зелена площ! ЛФ, 1958, бр. 40, 4. 2. Площта на естествените фуражни култури – пасбища и ливади. Зелен камък. Бледозелени кристали (желязна сол на сярната киселина), които се употребяват в земеделието за борба с болестите по растенията, при производството на мастило и др. Железният сулфат (зелен камък) е бледозелено кристално вещество, разтворимо във вода. Получава се изкуствено. В. Пеев, МК, 125. На въздуха зеленият камък отделя вода и бавно се окислява. Хим. IX кл, 1958, 110. Стените на помещението трябва редовно да се варосват, като във варовото мляко се поставя зелен камък, за да не се развиват плесени по тях. Н. Димов и др., ТМ, 62. Зелен конвейер. Сел.-стоп. Система за организиране на фуражната база, при която се осигурява зелен фураж за селскостопанските животни през пролетта, лятото и есента за повишаване на тяхната продуктивност. Плановото организиране на фуражното производство за снабдяване на животните със зелена и сочна храна от ранна пролет до късна есен без прекъсване се нарича зелен конвейер. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 141. Зелен лук. 1. Млад, пресен лук с дълги зелени листа. 2. Диал. Праз. Зелено строителство. Спец. Озеленяване на селищата чрез паркове, градини и други зелени площи; парково строителство. Около нашите нови жилищни блокове се разгръща с пълна пара така нареченото зелено строителство. П. Незнакомов, СМ, 32. Зелено торене. Спец. Начин за обогатяване на почвата и повишаване на нейното плодородие чрез заораване, затрупване в нея на специално отглеждани растения (най-често бобови); сидерация. Като органично торене се разглежда и така нареченото зелено торене. То се състои в отглеждането на някоя култура, която образува голяма зелена маса и обогатява почвата на хранителни вещества при заораването на тази зелена маса в почвата. Осн. сел. стоп. VIII кл, 38. Върху структурата на почвата може да се влияе в известни граници чрез обработване на почвата, торене с органични торове и зелено торене. П. Боянов, П, 252. Зелено училище. Организиран престой на ученици сред природата за провеждане на учебни занимания. Зелен телефон. Нов. Телефонна линия, на която се приемат сигнали за случаи на екологично замърсяване или за застрашаващи екологията действия. Зелен тор. Спец. Тор, получен от заораване на покосени зелени растения, които изгниват в почвата и я обогатяват с органически вещества. Зелен цвят. Спец. Един от цветовете на слънчевия спектър, който се намира между жълтия и небесносиния. Нашите очи могат да различават само червения, оранжевия, жълтия, зеления, светлосиния, тъмносиния и виолетовия цвят. Н. Недев и др., ХБ, 7. Зелен чай. 1. Листа на растението чай, обработени по специален начин. Изсушените листе [на чая] принимават темнозелен цвят. Така са приготовлява зеленият чай. Знан., 1875, бр. 13, 205. 2. Питие с въззелен и силен аромат, приготвено от тези листа. В Средна Азия любимо питие на всички е зеленият чай. Той се получава от листата на чайното растение. НТМ, 1968, кн. 5, 21. Той ме черпеше със зелен чай, аз го гощавах с топла оризова ракия. Св. Минков, ПК, 4.
~ Бълвам зелени гущери. Разг.; Блювам зелени гущери. Диал. Изпитвам силен гняв и говоря язвителни, остри думи срещу някого. В зелено. Разг. В американски долари. Платиха му в зелено. Има влог в зелено. Давам / дам зелена улица на нещо или някого. 1. Осигурявам свободен път за преминаване. На тази гара веднага се съобразили и дали зелена улица на бесния влак. М. Иванов, ВН, 1961, бр. 3039, 4. Маневрата не чака дълго – ръководителят на движението скоро нарежда да се даде зелена улица. Отново напред. ВН, 1960, бр. 2704, 1. 2. На, за, на нещо. Давам възможност на нещо да стане, да се осъществи като премахвам пречките за това. На кръжока беше осигурена зелена улица. 3. На някого. Откривам възможности пред някого да се развива или да действа, да направи нещо. – Знаеш ли какво искат от мен тия алчни и безскрупулни хора? Да зачеркна цялото си минало, име, за да дам зелена улица на един негодник. Б. Балабанов, Избр. пр II, 180. Давам / дам зелен светофар. Книж. 1. На някого. Откривам възможности пред някого да се развива или да действа, да направи нещо. Ако управляващите дадат зелен светофар на хората да си легитимират бизнеса и да си изкарат реалните доходи, след пет години ще бъдем значително по-добре. Кеш, 2002, бр. 40 [еа]. Мотивацията се подхранваше от прогресивни идеи, които ми даваха зелен светофар в живота. Д, 2010, бр. 64 [еа]. 2. За, на нещо. Разрешавам нещо да бъде започнато, да се направи. Парламентът даде зелен светофар за „Набуко“. Парламентът ратифицира споразумението за подкрепа на проекта за тръбопровода „Набуко“. НЗЗ, 2012, бр. 21 [еа]. Да се озъбиш като умрял кон на зелена трева. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да умреш. Зелено зеленище. Диал. Глупак, наивник. Казвам им на отговорните другари: – Бива ли за някакви си Пулеви работи толкова пари на вятъра да хвърлим?! А те ме гледат, като че ли съм хептен зелено зеленище. Д. Бегунов, ГП, 54. Зелен откъснат (откинат). Диал. Който още не е поумнял, не е станал умен. Зелен светофар. Книж. Възможност, условия за реализиране на нещо. Работят само два златни рудника. Останалите находища са в процес на проучване, а други чакат зелен светофар от държавата. Преса, 2012, бр. 233 [еа]. „Големият кеш“ е зелен светофар за собствен бизнес. Този отговор са избрали в анкетата над 30% от мераклиите да спечелят 100 хиляди лева от играта. С, 2009, бр. 6035 [еа]. Млад и зелен. Разг. 1. Съвсем млад, много млад. На погребението на Тодора дойдоха много хора, цялото село придружи останките ѝ. Така се изпращат до гроба тия, които умират млади и зелени. К. Петканов, БД, 209-210. Айде, Недо, да бегаме, / да н' загинеш още млада, / още млада и зелена, / на младост ненаситена. Нар. пес., СбБрМ, 359. 2. Неопитен, незрял. – Ти мене слушай – думаше ѝ назидателно той. – Ти си млада и зелена, още не познаваш живота. И. Петров, ЛСГ, 96. – Те момчетията от селото ме понаобикалят вечер, ама те са още млади и зелени, широко им е около врата. Виж, войникът е друго нещо! К. Грозев, СС, 80. Мъгла ме влече по зелено усое. Диал. Пренебр. Несериозен съм, занимавам се с празни работи. На дърт (стар) гъз, зелен бъз. Простонар. Грубо. Ирон. Употребява се, когато някой не се съобразява с напредналата си възраст, а постъпва или се облича по младежки. На зелено1. Разг. Обикн. в съчет. с излизам. Всред природата (в планината, гората, на полето и др.) през пролетта и лятото, когато растителността е свежа (излизам). Всички, които можеха, излизаха [на първи май] с цялата челяд рано сутринта „на зелено“ – в планината или в полето, с бутилки мляко и домашни курабии. К. Константинов, ППГ, 55. По Гергьовден излязохме в Ломски дол на зелено. Ст. Сивриев, ЗСБ, 57. – Щом е хубав денят, свършат ли училището, [учителката] повежда ги [децата] на къра, на зелено. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 69. На зелено2, купувам, продавам и под. Разг. Предварително, преди времето, когато трябва да стане (купувам, продавам). В Люляково бяха се случили двама търговци вълнари, които бяха дошли да заобиколят отрано овчарите, да им дадат пари и да купят вълната на зелено. Й. Йовков, Ж 1945, 67. Търговците бяха закупили на зелено тютюневата реколта за четири следващи години. Недей ми пресяда като зелена круша. Разг. Не ми досаждай. Не ми продавай зелени краставици; кому продаваш зелени краставици; кому продаваш тия (зелени) краставици. Разг. Не се опитвай да ме лъжеш и заблуждаваш, мене не можеш да излъжеш. – Аз съм дал честна реч, а честта е за мене най-скъпа от всичко. – По всичко се види, че имаш чест!... Кому ти, мой брайно, продаваш тия зелени краставици? Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 65. Обрах си зелен бостаня. Диал. 1. Предварително, без време изхарчих парите си. 2. Развалих си сам работата. О зелен бор да се хвати и той ще посъхне. Диал. За изключително зъл, проклет човек, който винаги прави злини. От зелена тиква семе не вземам. Разг. Не искам да ме учи някой, който не е дорасъл за нещо, не е поумнял. Пращам / пратя за зелени глогини някого. Диал. Заблуждавам, измамвам някого за нещо. Не земайте разцапани влахкини / да ва пращат за зелени глогини. П. Р. Славейков, Сл, 81. Пращам / пратя (изпращам / изпратя) за зелен хайвер някого. Разг. Заблуждавам, измамвам, излъгвам някого за нещо. – Обиколих всички стаи на кметството, но никой нищо не може да ми каже! Всички свиват рамене и ме пращат за зелен хайвер от стая в стая! Св. Минков, РТК, 195. – Хитрец – все ще гледа да те пързулне, да те прати за зелен хайвер и непременно ще се прави на много беден. Н. Драганов, ТМС, 87. Продавам зелени краставици някому. Разг. Мамя, лъжа, като мисля, че другите не разбират това. Светвам / светна зелен семафор за, на нещо. Давам възможност нещо да се осъществи, като отстранявам пречките за това. Светна зелен семафор за приватизацията. Син и зелен от нещо. Разг. Силно побледнял, обикн. от гняв, яд, страх и др. Връщат се жените сини и зелени от яд, кълнат и Европата, и света. Г. Караславов, Избр. съч. II, 152-153. Ставам / стана син-зелен; ставам / стана син и зелен. Разг. Силно побледнявам, обикн. от яд, гняв, страх и под. – Богдане, ей тъй, свих ръце и бутнах коня. Като пребита гарга полетя джандарът от моста. Ха, ха!... А другият, щом го хванах за гушата, стана син и зелен от страх. К. Петканов, Х, 116. Сядам / седна на зелената маса. Книж. За държавни политици, дипломати и под. – пристъпвам към разглеждането или разрешаването на някакъв въпрос, обикн. чрез международни преговори. И [Лоев] беше сигурен, че утре, когато големите държави седнат на зелената маса, за да решават съдбините на света, Русия, силна и непобедима, ще защити България. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 116. Тиквата (кратуната) ми е зелена. Диал. Глупав съм. – Чак сега разбрах, че бог не само ти затворил устата, но и главата. Зелена кратуна си ти!... К. Петканов, ОБ, 251. Трай (живей), коньо, за зелена трева. Разг. Казва се обикн. в отговор, когато съветват някого да изтърпи някакво тежко, лошо положение, като живее с надежда за по-добри дни, а той не вярва или няма повече търпение да чака. – Полицейският лично ми обеща да го назначи. – От обещания глава не боли... – Трай, коньо, за зелена трева. К. Калчев, ЖП, 156. Все се надявах, все вярвах, че някой ден ще забележат и твоето присъствие в института. Ще вдигнат шум около тебе, а то... Трай, коньо, за зелена трева. В. Нешков, П, 160.
*зелѐн 1. Полит. Който е член на ↑зелена партия. Фаворити за кандидат-кмет при коалиционния сценарий са зеленият лидер А. К. и архитект Хр. Г. С/1999/160. 2. Който е свързан с ↑възобновяеми енергийни източници, със ↑зелена енергия; ↑екологичен. За разлика от типичните капиталовложения, зелените инвестиции предлагат по-ниска възвръщаемост за предоставения капитал за технологии на възобновяеми енергийни източници. ИА/2005/2. Ние предлагаме да се създаде Програма за развиване на умения, която да обучава работнициот цяла Европа, включително и за зелените работни места на бъдещето в сектора за възобновяема енергия. СПок/2008/22. 3. Прен. За технология, устройство, уред и под. - който осигурява по-ефективно използване на енергийните ресурси, енергийна ефективност; екологичен, енергоспестяващ, енергийноефективен. Въвеждат зелен бутон в компютрите. Компанията представи екоустройство, чиято цел е да привежда компютъра в режим на понижена консумация на електроенергия. М/2008/3139. Зелените технологии се използват и при компютрите, напр. при контролиранеразхода на електроенергия чрез изключване на ненужни в момента хардуерни компоненти и преминаване в режим на икономия. От инт. 4. Прен. При чиято работа, функциониране или използване не се отделят вредни за околната среда и хората вещества; екологичен. ИТ гигантът „Сиско“ разработва зелени модели, алтернатива на градския транспорт. Проектът носи името Hydro-Net и предвижда производството на гориво от морски водорасли. Кл/2009/420. 5. Като същ. зелени мн. Полит. Членове на ↑зелена партия. Германските зелени вкоалиция със социалдемократите са в правителството от 1998 до 2005. К/2007/36. Предупредителният текст е подготвен по инициатива на холандската евродепутатка от фракцията на зелените. М/2006/2509.
∆ Зелен телефон. Телефонна линия, на която се приемат сигнали за случаи на екологично замърсяване и унищожаване на околната среда. Зеленият телефон бе създаден, за да събира информация за замърсявания на околната среда и нарушаване на екологичното законодателство. Д/2004/229. Вече работи и зеленият телефон на България, на който всеки може да подаде сигнал за екологични проблеми, незаконна сеч или палежи. Б/2007/31. Зелен туризъм. = ↑Екологичен туризъм; ↑екотуризъм. Зеленият туризъм щади природата, но печалбите от него са малки ипо-разсрочени във времето. К/2005/13. Разликата между екотуризма (зеления туризъм) и селския туризъм се базира върху дефиницията на понятието „селски райони“, определена от Европейския съюз. ИА/2006/3. Зелена енергия. Електрическа и топлинна енергия, произвеждана от ↑възобновяеми енергийни източници; ↑екологична енергия, ↑екоенергия. В рамките на следващите седем години общият дял на зелената енергия трябва да достигне до 12 на сто. Възобновяемите източници се предпочитат пред атомната енергия и изгарянето на твърди горива. Кеш/2003/8. Законът предвижда преминаване към система за определяне на квоти за производство на зелена енергия. К/2006/2. Зелена карта. Документ, който дава право за законно (постоянно или за определен период) пребиваване и работа в някои страни (САЩ, Канада, някои европейски страни). Конгресът на САЩ прие законопроект за премахване на лотарията за зелени карти. Поправка предвижда имиграционни визи само на хора, които вече имат семейни връзки в страната или споразумение с американски работодател. Ст/2005/4656. Правителството на Германия прие планаза зелените карти. Те ще се издават за 5 години на висшисти в компютърната област. 24 ч/2000/190. Зелена партия. Полит. Партия, която извършва дейност за защита на околната среда от замърсяване и унищожаване. Те [членовете на организацията] се съгласяват и за четири основни принципа, които стават задължителни за всички зелени партии в света. К/2007/36. Много от европейските държави, въпреки протестите на зелените партии, все повече се замислят да не затварят ядрените си централи. Ст/2006/5014. Зелено училище. Педаг. Организиран престой наученици в места, разположени в близост до природата, с условия за провеждане на учебни занимания. Наплив за зелено училище в Ястребино. Гимназии от цялата страна се надпреварват да подават заявки за изнесени занимания в базата на Националния детски комплекс. Ст/2006/4695.
◊ Светвам / светна зелен семафор. Вж. светвам.