ЗЍНВАМ, -аш, несв. (рядко); зѝна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. Разг. 1. Отварям широко устата си; зяпвам1, зейвам. Архиварят, зинал срещу едно кръгло огледалце, диреше причините за непоносимите болки, които му причиняваше единственият му мъдрец. Чудомир, Избр. пр, 31.See more2. От силна изненада, вълнение, стряскане и под. обикн. си отварям несъзнателно устата; зейвам, зяпвам1. – Ами ако някой от тях реши да прекъсне снабдяването на града?… Кметът зина от изумление, зинаха и журналистите. Л. Дилов, ДЗ [еа]. Учителката зина и му задържа мечешката ръка в шепичките си. – А бре Христо, ти ли си? – промълви тя. А. Страшимиров, КА, 19.
3. Прен. Неодобр. Виквам, заговорвам високо; зейвам. – Въкрил се спря пред командира и като мигаше със синкавите си очи, зина, та продума: – Като отида, ще ме питат за положението... Какво да кажа? Г. Караславов, ОХ IV, 176. – Мигар е в остров? – пита заплеснат Георги. – В остров е бе, нашият град е в остров! – зинваме глумливо сички изведнаж. НЖ, 1902, кн. 10, 443.
4. За дупка, отвор, врата, прозорец, уста, рана и др. – изведнъж се отварям, откривам, обикн. грозно, неприятно; зейвам, зяпвам1. Тръгна по една разнебитена уличка, издълбана от пороите. Повървя и напред зина дълбока и тъмна пропаст. Ст. Марков, ДБ, 413. И вгледа се Иванко – и остана / като учуден той, че победи... / И дръпва бързо меч – и зина рана, / и блика кръв из царските гърди. К. Христов, ХЗ 1939, 113. ● Обр. Макар да рухне всичко, що носи име тленно, / и хаосът да зине в среднощната тъма, / наново любовта ни, в звездите въплътена, / ще грее в горест вечна, тъй демонски сама! Т. Траянов, Съч. III, 78.
5. Прен. Обикн. в мин. неопр. или мин. предв., с предл. за. Искам, чакам да получа отнякъде или от някого пари, имот, искам да забогатея; зейвам. Зинал за пари.
◊ Зинал като ламя. Разг. За човек, който проявява алчност, който е ненаситен. – Всеки зинал като ламя и прибира, като че ще векува на земята. Елин Пелин, Съч. III, 39.