зла̀тен - единствено число, мъжки род, нечленувано зла̀тния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член зла̀тният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член зла̀тна - единствено число, женски род, нечленувано зла̀тната - единствено число, женски род, членувано зла̀тно - единствено число, среден род, нечленувано зла̀тното - единствено число, среден род, членувано зла̀тни - множествено число, нечленувано зла̀тните - множествено число, членувано
1 скъпоценен - безценен - златен (прен.) - драгоценен (поет.)2 златен - златоносен 3 златен - златист - златистожълт - златожълт (поет.)
- 1. златен
- - Записвам/запиша със златни букви
See more- - Златна ми е ръчицата
- - Златна ми е ръчичката
- - Златна<та> среда
- - Златна ти ръчица
- - Златна ти ръчичка
- - Златна треска
- - Златни ми са ръцете
- - Златни планини
- - Златни ти уста
- - Златният телец
- - Златно сърце
- - Имам златна уста
- - Имам златни ръце
- - Имам златно сърце
- - Със златни ръце
- - Хващам/хвана златния дявол за опашката
- - Златната птичка веднъж кацва <на рамото ми>
- - Сякаш че е златна ябълка
ЗЛА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни и (диал.) -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен, изработен от злато.
Едно младо момиче дълго опитва пред огледалото разни златни украшения. Г. Белев, КВА, 290. Цвета дари свекъра си с кенарлия риза. Когато се наведе и му целуна ръка, старецът пусна в ръката ѝ две златни пендари. Д. Ангелов, ЖС, 191. Пенчо изпочупил долапи, издънил сандъци. Прибрал де що намери: пари, нанизи, златни, сребърни къщни потреби. Ил. Блъсков, ПБ I, 84. Освен тези три грамоти, Василий е дал тогава на българете и други грамоти, между които се научаваме, че е имало и запечатани със златни печати (хрисовули). М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 15. Че си сретнеш порти от железо, / на портите сребрани катанци, / на катанци златени ключеве. Нар. пес., СбНУ XLII, 218. Златна монета. Златен пръстен. Златни накити. Златно съкровище. // Който е покрит на повърхността със злато; позлатен. София заслепително свети със златните куполи на Александър Невски. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 9. Рано Димитър подрани / на личен ден Димитровден, / златно кандило палеше / и са на Бога молеше. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 60. Златен часовник. // За дреха, плат – който е изтъкан от нишки от злато или има втъкани такива нишки. Слънцето ослепително блещи върху златните одежди на свещеника. Й. Йовков, Разк. I, 32. В шествието на знатните един сух човек с дълга златна мантия се възправи учудено. Н. Райнов, ВДБ, 78. Той влезе в церква, закри младоженците със златен плат и подари ги с разни други неща. ЦВ, 1859, бр. 421, 1.See more2. Обикн. за руда, находище – който е от злато или който съдържа злато; златоносен. Влязохме тука, видяхме грамадни обелиски от каменни въглища, руди железни, медни, сребърни, златни. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 53. – Такива камъни ще къртим на мината, с една голяма машина ще ги чупим на пясък, а пясъка ще промиваме с вода и ще получим много, много златен пясък, като в туй шишенце. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 375. Развитието на промишлеността и селското стопанство допринесли за развитието на търговията. За това спомогнало също така откриването и използуването на златните залежи в Калифорния и Австралия. Ист. VIII кл, 98. Златна жила. // От който се добива злато. Любенов: – Е, как върви мината? Хаджиев: – Отлично! Любенов: – Значи не е ненадеждна, като всички златни мини у нас. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 384. Мексико е страна богата с жита, ориз. Също тя изобилова в златни и сребърни рудници. С. Бобчев, ПОС (превод), 289.
3. Прен. За цвят – който е като цвета на златото. Елените имали двама водители. Единият имал великолепен златен цвят. Здрав., 1922, кн. 6, 84. // Който е с такъв цвят. Шлемът е направен по подобие на пожарникарските каски и се бронзирва със златен бронз. КЗ, 1931, кн. 1, 10. Първата ми поръчка в Карнобат бе профили златен дъб за къща. КГ, 2010, бр. 25, 6.
4. Прен. Който е направен от материал, имитиращ по цвят и блясък златото. Облече Христо красива униформа със златни копчета. Ал. Константинов, Съч., 283.
5. Прен. Който е подобен на злато по цвят и по блясък; златожълт, златист. Открай докрай се люлеят златни ниви. Под адския слънчев пек, над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небето. Елин Пелин, Съч. I, 161. Там се събираха селяните на Петровден. Златни се жълтееха пред очите им натрупаните кръстци по нивите. А. Каралийчев, ПГ, 79. – Вече нивите до пояс избуяли, по тях златно класе се привожда над браздите, днес-утре тука се подхваща жетва. П. Тодоров, И I, 89-90. Косите ѝ тъмнееха от влага към слепите очи – прави, искрящи златни коси. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1. Върху нея още падаха златните лъчи на слънцето. Елин Пелин, Съч. I, 186. Златна ябълка. Златно зърно. Златна птичка. Златна грива.
6. Който се отнася до злато (във 2 и 3 знач.). Съхранен е златният запас на националната банка. Δ Кризата на златните пазари показва нестабилността на валутната система.
7. За медал, купа или друго отличие – с който се удостоява спечелилият първо място в олимпиада, състезание, конкурс и под. Преди 60 години Юнеско учредява Международен златен медал на името на Андерсен, наричан още Малка Нобелова награда. АБ, 2018, бл. 14 [еа]. ● В сложно название. Двамата печелят награда след награда, включително най-голямото китайско киноотличие „Златен петел“, „Златен лъв“ от Венеция и номинация за „Оскар“ за най-добра неанглоезична лента. П, 2007, бр. 20 [еа]. Асоциация „Българска книга“ връчи традиционните си годишни награди за цялостен издателски проект. Наградите „Златен лъв“ се връчват в две категории. Култ., 2014, бр. 43 [еа]. // Който е получил такъв медал, купа и под. Златен медалист. // Отличие, с което се удостоява личност за значителни заслуги в някаква област. Дружеството бе удостоено с златен юбилеен плакет. Δ Той беше пенсиониран и награден със златна значка за заслуги.
8. Прен. Който има висока стойност като златото; скъпоценен. Най-после стана това, което от няколко месеца държеше в тревога Догановото семейство. Управителният съвет на стопанството тури ръка на златния му имот и му даде земя, камениста и мършава, в края на селското землище. И. Петров, МВ, 94. – То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже скъпоценно. Й. Йовков, ЖС, 15. // Който има голямо, неоценимо значение, важност; безценен, скъпоценен. Такива хора изгубват по цели години време да чакат и да мислят за щастието, без да употребят това златно временце в работа. М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 5, 214. Горице ле, лилякова, / разтвори си лист да мина, / че не е ми за стояне, / златно време за губене. Нар. пес., СбВСтТ, 187.
9. Прен. Поет. Който е изпълнен с радост, щастие, надежди; блажен. – Ах, то беше златно, честито време – въздъхна дядо Йордан .. – Ама каква евтиния, ама какъв берекет беше! БР, 1931, кн. 8, 308. Той биде принуден да остави отечеството си, да се откъсне от златните мечти на детинството и да дойде да живее скритом в гората. К. Величков, НС, 10. О, отдавна вече са минаха тия златни дни, когато моята душа искаше да живее и да се радва. Л. Каравелов, Съч. IV, 55. Докле е младост, .. / сърцето златни блянове лелей. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 79.
10. Прен. Разг. За човек – който се отличава с много добродетели, който е много добър, благороден, отзивчив. Ами околийският, кумът ти де, тук ли ще остане? – Тук, бай Цане. И тук трябват верни хора на властта. А ти го знаеш, не се шегува! – Дума да не става. Златен човек и голям политик. П. Здравков, НД, 60. Алекси постоя някое време, после направи крачка и поривисто прегърна бригадира. – Златен си ти, златен! – каза той, като го притискаше до гърдите си. А. Гуляшки, СВ, 68. ● Обр. „Само на тебе имах кураж да се покажа, знаех твоето добро, златно сърце, което щеше да ме разбере.“ Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 77. А колко кротка, колко добра беше тая стара жена, какво златно сърце имаше! Ив. Димов, АИДЖ, 10.
11. Жарг. Ирон. В обръщение, обикн. самост. – за израз на фамилиарност – скъпи, мили, безценни. – Охооо, гледай го ти! Та той бил само за нас. Ела бе, златен! Кр. Кръстев, К, 49. – Хайде бе, колега на жена ми, златен, ало, не си прав. Н. Русев, П, 91.
◊ Златен век (ера). Книж. Период на най-голямото развитие, разцвет, напредък на нещо. Книжовното производство в България в края на IХ и началото на Х в. достигнало такива размери, че е наречено „Златен век на българската книжнина“. Ист. Х и ХI кл, 49-50. Под всестранното художествено ръководство на Артуро Тосканини прочутият Милански оперен театър започва своята златна ера. НК, 1970, бр. 52, 5. Златен гол. Спорт. 1. Правило, възприето при някои футболни турнири, според което първият вкаран гол в продължението след редовното време решава изхода от мача. 2. Първият вкаран гол в продължението след редовното време, което носи победа по силата на това правило. Шест минути преди дузпите националният отбор на Парагвай получава златен гол и отпада. НМ, 2000, бр. 21, 6. Златен корен. Мед. Коренът на растението златовръх (в 1 знач.), който има дъх на рози и се използва в медицината като дрога. Radix Rhodiolae. Столетия наред китайските императори са пращали експедиции до Алтай, за да им носят от златния корен. Златен стандарт (еталон). Иконом. Парична система, при която златото изпълнява ролята на пари. Златният стандарт е най-устойчивата парична система на капитализма до започването на неговата обща криза. Δ Ролята на златото започва постепенно да намалява с отменянето на системата на златния еталон. Златна книга. Книж. 1. Специална тетрадка в предприятие, институция и др., в която се вписват забележителни дела и имена на личности с изключителни прояви. Редингота се усмихна и каза, че името на син му трябва да бъде вписано в златната книга. Д. Димов, Т, 222. 2. Специална тетрадка, в която се вписват имената на бележити личности, посетили дадено място или институция. Златна пармена. Сорт средно голяма ябълка със златистожълт до бледорозов цвят, гладка, лъскава кожица и сладък или възкисел вкус. В овощните градини от двете страни на пътя ябълките, отрупани със златни пармени, се опираха, сякаш на патерици, с провисналите си до земята клони. Д. Калфов, С, 35. Някои от огненочервените златни пармени ще бъдат изнесени в чужди, далечни страни. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 325. Златна рибка. Вид малка декоративна рибка от семейство шаранови, с червенооранжев цвят и дълги красиви перки. Carassius auratus. Дако ненадейно реши да отиде в Борисовата градина. Стигна до езерото със златни рибки; гледа рибките, радва им се, чуди се. Г. Райчев, ЗК, 61. Златна сватба. Отбелязване, празнуване на петдесет години от сключването на брака. Златни резерви. Иконом. Държавните запаси от злато в кюлчета и монети, които притежава една страна. Златните резерви влизат в употреба при особени случаи, когато са изчерпани и последните възможности за международни плащания във валута. Златно покритие. Иконом. Определено количество злато, чиято стойност покрива установената със закон сума на пуснатите в обращение банкноти. Банкнотите и монетите се обезпечават със златно покритие от банката. Златно правило. Правило, принцип, чието приложение е доказано, потвърдено от практиката като полезно. – Има едно златно правило, което не трябва да се забравя: „Където има пари, там има и победа“. Д. Кисьов, Щ, 210. „Шегата е като солта“ – казват древните атиняни. Ето точно това златно правило не спазват някои шегаджии и прекаляват със своите смешки. Ст, 1968, бр. 1171, 3. За орач чловек златно правило е: всякога ори у время, сиреч кога му е времято. Лет., 1873, 254.
~ Записвам / запиша със златни букви нещо. Книж. Отдавам дължимото обществено и историческо признание на някого или нещо. Периодът на въоръжената борба е героичен период, който ще остане записан със златни букви в историята на българския народ. Ист. VII кл, 159. Златна здравица. Диал. Ракия, обикн. подсладена с мед, с която се канят сватбари, гости и др.; жълта здравица, здравица. – Мале ле, мила майчице, / омеси бела погача, / наточи златна здравица, / чу да ти идем за снау! Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 33. Златна мина. Богат, неизчерпаем източник на доходи и материални блага. Тук, в големичкото това село Конак, Гороломов другаде беше намерил златната мина; още като доде, по-богатичките селяни един през други тръгнаха да се застраховат. Й. Йовков, ПГ, 162. Иракският петрол се оказа истинска златна мина за западните петролни фирми, която им носи фантастични печалби. Б. Темков, И, 59. Златна младеж. 1. Добра, многообещаваща, перспективна младеж. – Млади и симпатични госпожици и кавалери от нашия град, нашата златна младеж, са решили да основат музикално дружество. Й. Йовков, М, 9. Трудолюбивото младо поколение е златната младеж на България. 2. Ирон. Самостоятелна, материално осигурена младеж, която прахосва времето си в безделие и удоволствия. В гостилницата на Ариматейски златната пловдивска младеж играеше на карти. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 90. Тук бяха наредени и мъдрите управници на града, и лудите глави на така наречената златна младеж. Г. Караславов, Избр. съч. II, 31. Златна<та> среда (средина). Книж. Положение, начин на постъпване, в който има мярка, липса на увличане в крайности или излагане на риск. Хората обичат златната среда, а той се движеше или около центъра, или по диагонал, държеше за истината преди всичко. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 433. Той умееше да смекчава конфликтите. Намираше тая златна средина, която можеше да задоволи и двете страни. Й. Йовков, Ж 1945, 242. Златна треска. Книж. Ненаситно желание за богатство и стремеж към трупане на пари. Златната треска на тютюна го водеше към гибел. И само Ирина, която го обичаше и познаваше, виждаше тази гибел. Д. Димов, Т, 183. Златни ми са ръцете; златна ми е ръчицата (ръчичката); имам златни ръце; със златни ръце съм. Разг. Много съм сръчен, похватен, майстор съм в занаята си, в професията си, много хубаво работя. Пред очите на Петър лежеше съвсем нова, прясно лакирана академична лодка четворка, тънка и елегантна, изпипана с майсторска ръка. – Прекрасно! – възкликна възхитено той. – Златни ръце имаш ти, бай Алекси, златни! В. Райков, ПВ, 31. – Може ли селото да живее без коравите ръце на бай Уско? – Що е право – право е! Златни ръце има човекът! П. Здравков, НД, 157-158. – Ти видя ли копията и палиците, дето е стъкмил Детко? Бива си го. И гледай каква хижа си е издигнал! Ръчицата му е златна. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 134. Той е със златни ръце. Всичко вкъщи си е направил сам. Златни планини, обещавам. Книж.; Златни гори, обещавам. Остар. Книж. 1. Много голямо богатство, изключително благополучие, благоденствие (обещавам). – Господа, аз ви благодаря за съчувствието и доверието, с което ме срещате. Нямам нужда да ви обещавам златни планини; ще работя колкото ми силите позволяват за интересите на страната и частно за вашите. Ив. Вазов, Съч. VI, 202. Казваше кое може да се удовлетвори, кое не, за крайно неудоволствие на селяните, привикнали да им се обещават златни гори. Ал. Константинов, БГ, 121. 2. Много ценни, много полезни неща. Нашите редактори в програмите си обещавали са златни гори на читателите си, но тутакси след тези обещания, .., вестникът им замязва на голо поле без цел. Хр. Ботев, Съч. 1929, 117. Златни ти ръце; златна ти ръчица (ръчичка). Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Като възклицание за изразяване на одобрение, похвала към някого, че нещо е много добре, майсторски направено. От следните три снаряда, два отново улучиха и самоходката се обви в синкав бензинов дим, после пламна. Скрит зад бронята, Чудото бурно целуна мерача по синкавото твърдо ухо и се разкрещя: – Подпали се! Гледай го – гори! Златна ти ръчичка, Златанчо! П. Вежинов, ВР, 127. – Слушай, това, дето ти поменаваше, някой го е направил! – Тъй ли! – Златна му ръчичка! Добре, много добре, ела да се почерпим! Ст. Даскалов, СЛ, 281. – Че отдето минах, все за майстор Найдена слушах: златни му ръце на майстор Найдена! Р. Стоянов, М, 34. Златни ти уста. Разг. Употребява се като отговор към някого, който е изказал пожелание, с благодарност и надежда, че то ще се сбъдне. – Една текстилка знае, че колкото повече прежда изкара, колкото повече тъкан изтъче, толкова повече народ ще облече в тия голи военни години. – Е-ех, златна ти уста! Б. Болгар, Б, 38. – Всички българи из нашата земя ще се надигнат и ще смажат турците! – Дай боже! Златни ти уста, бачо Иване, страх ме е само, че нашите чорбаджии в Дряново ще ни развалят работата. М. Марчевски, ДВ, 130. Златният телец. Книж. Злато, пари, богатство като обект на алчно домогване. – Тогава имаше квартирна криза и аз започнах да намирам квартири на нуждаещите се. – Но срещу прилично възнаграждение, нали? – Трябва да призная, гражданино следовател, че никога не съм презирал златния телец. П. Незнакомов, ТС, 92. – Вие сте поклонници на златния телец! – избухна Вардарски. – Аз ви събрах тук, за да посвещавам ума ви, .., а вие що? Дошли сте да се учите на сметки! Д. Талев, ПК, 144. Златно сърце. Много добър човек. – У него пролежах три месеца болен, нещо като тежка болест. – Златно сърце беше тоя момък. Той ме гледà като майка. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 68. Имам златна уста. Разг. Много съм сладкодумен, умея да въздействам на другите, да ги убеждавам с думите си. Евреинът млъкна, за да почине. Другарите му, които го слушаха превърнати в слух, се раздвижиха. – Златна уста имаш, Максиме!... Д. Димов, Т, 235. Хващам / хвана златния дявол за опашката. Разг. Забогатявам. – Па и парици има баща ни, Пальо. Някои казваха с насмешка: – Божан, Божан да е жив, той ще хване златния дявол за опашката. Елин Пелин, Съч. III, 43-44.